Изящното изкуство на критиката

Автор: Хенри Джеймс
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0
Издател Колибри
Преводач Мариана Неделчева-Райкова
Брой страници 336
Година на издаване 2022
Корици меки
Език български
Тегло 322 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190210955
Баркод 9786190210955
Категории Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

„Хенри Джеймс, прославян като един от най-големите писатели в света, е също така и един от най-прозорливите, дръзновени и умели критици от по-новото време.” („The Library of America”)

„Имало е непрекъснато взаимодействие между критика и романиста, и тези две сфери са останали тясно свързани в съзнанието на Джеймс.” (Жан Делбер-Гаран, „Джеймс за изкуството и романа”)

Роден в Ню Йорк през 1843 година, но прекарал почти целия си живот отвъд океана, и преди всичко в Англия, където и умира през 1916, Хенри Джеймс е оставил огромно творческо наследство – двадесет и един романа (включително такива шедьоври като „Портрет на една дама”, „Крилете на гълъбицата”, „Посланиците”, „Позлатената купа”), голям брой новели и разкази, пътеписи, автобиография, критика, писма, бележки и коментари. Българският читател е запознат с някои от неговите белетристични произведения, но тук, в този сборник, е представено за първи път на български език критическото майсторство на този забележителен творец. Наред с неговите най-важни литературно-теоретически текстове, на първо място прочутото, основополагащо есе „Изкуството на белетристиката”, книгата включва и една поредица от критически портрети на писатели, от които Джеймс се е възхищавал и някои от които е познавал отблизо – увлекателно, елегантно написаните критико-биографични есета за Ш.-О. дьо Сент-Бьов, Матю Арнолд, Иван Тургенев, Робърт Луис Стивънсън, Гюстав Флобер и др. Томът приключва с предговорите на писателя към неговите романи „Родърик Хъдсън” и „Портрет на една дама”, които дават представа за може би най-амбициозния му критически проект – осемнайсетте предговора, които Джеймс е написал специално за така нареченото Нюйоркско издание на свои творби. Тези предговори са блестящи примери за изключителната критическа проницателност на Хенри Джеймс, този път насочена към собствените му белетристични произведения; примери за творческото взаимодействие между критика и романиста.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Хенри Джеймс (1843–1916) е роден в Ню Йорк. Баща му е свещеник, брат му е философът Уилям Джеймс. Писателят никога не се е женил и сам се е обявявал за заклет ерген. Според някои от неговите биографи изпитвал невротичен страх от секса, други говорят за неизявена хомосексуалност. Джеймс прекарва по-голямата част от живота си в Англия, където малко преди смъртта си приема британско поданство. Хенри Джеймс е един от ключовите представители на реализма на XIX век. Оставил е огромно литературно наследство: 22 романа, от които два незавършени, 112 разказа, 12 пиеси, дузина есета, както и две пълни автобиографии и два тома спомени от детството. Критиците виждат в творчеството му влиянието на Ибсен, Хоторн, Балзак и Тургенев, но оригиналността му е безспорна. В романите и разказите си Джеймс развива сюжета от гледна точка на героите, като често прибягва до вътрешния монолог. Според него литературното произведение трябва преди всичко да представя живота, а героите и събитията да бъдат разпознаваеми. Първия си разказ, „Трагедия от грешки“, написва на 21-годишна възраст. Следват романите „Дейзи Милър“, „Портрет на една дама“ и „Бостънци“, в които е обрисуван животът на американците в Европа. „Какво знаеше Мейзи“ (1897) – животът през погледа на момиченце с безотговорни родители, се смята за най-психологическия роман на Джеймс и се вписва във втората фаза от развитието на творческия му маниер, когато простотата на изказа постепенно се заменя с усложнени и образни фрази, за да достигне през третата фаза до още по-голямо стилистично богатство. Сред най-известните романи на писателя са и „Крилата на гълъбицата“ и „Примката на призрака“. Самият Джеймс смята за „най-съвършен“ романа си „Посланиците“. Повечето от неговите произведения непрекъснато се преиздават, а най-знаменитите му романи са филмирани. Хенри Джеймс не е приеман еднозначно от съвременниците си. Оскар Уайлд казвал за него, че пише така, „сякаш изпълнява мъчително задължение“, Вирджиния Улф пък го намирала за „розов“. Според Хорхе Луис Борхес в романите на Джеймс „няма живот“. За сметка на това много писатели от следващите поколения са се позовавали на него и са го цитирали в творбите си, например Колъм Тойбин, Джойс Каръл Оутс, Алън Холингхърст, а Бенджамин Бритън създава опера по „Примката на призрака“. Когато през 1954 г. изпада в депресия, Хемингуей пише емоционално писмо, в което изразява желанието си да бъде като Джеймс. „Ще трябва да зарежа всичко това и да се опитам да бъда спокоен като Хенри Джеймс. Чел ли си някога Хенри Джеймс? Той е бил голям писател, който дошъл във Венеция, гледал през прозореца, пушил пура и мислил.“ А фразата на Джеймс „Живей колкото можеш, ще сгрешиш, ако не го направиш“ дори става рекламно мото на „Ролс-Ройс“.