"На повърхността си творбата на Анна Топалджикова е изключително четивна. Удоволствие носи възможността да разпознаем текстурата на своя собствен свят в преплитането между бит и битие у персонажите. Острите сюжетни ситуации освобождат меланхоличния заряд в потока на времето. Словото се лее свободно. Под повърхността обаче е стаено друго. При това стаено без разказваческо насилие, усилие, претенция."

"Читателят не навлиза бавно и постепенно, колкото позволява хармоничността на историята, в даден персонаж, а сякаш с много висока скорост потъва в неговите интимни дълбочини. И още нещо, още по-важно: по протежение на текста нараства усещането за повтаряща се събитийна шарка. Едни от героите осъзнават или полуосъзнават това, други това повторение ги надвишава, но миналото постоянно избликва в текущите перипетии. Постепенно се оформя един сложен повествователен десен, в който любовта или недоосъщественото привличане бродират тъканта на времето, но не с конци, а с живи хора. И те може би не го подозират, всеки със странностите си и самотата си.

В този смисъл новата книга на Анна Топалджикова внимателно следи как ни управлява неуправляемото, как всичко се свързва с всичко в гъста гора от възможности. Внимателно и дори с леко опияние пред кривването от предначертаното."

Марин Бодаков

Анна Топалджикова e професор по История на българския театър в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”. Автор е на книги по история и теория на театъра и на романите: "Ледовете", "Отлитащото време - лъч светлина през обектива" (Фотографската фамилия Карастоянови), "Амарила не обича текила", "Андроник", "Колелото на живота".