Роси е автор на няколко книги със стихове, в които разпознаваме сериозен и вдълбен в мисленето си творец, който нито плаче, нито пее, а разсъждава на глас. На вътрешния си глас. Дали защото този глас не е в съзвучие с останалото многогласие, дали защото Роси се умори да разговаря със себе си, но тя млъкна за продължително време. Толкова продължително, че разпилените й почитатели сметнаха, че е онемяла завинаги. Доброволно. И съзнателно. Но ето, че Росица Панайотова отново поиска думата и Бог и я даде. (Румен Леонидов)