Почти всяко дете пораства с приказките на датския вълшебник Ханс Кристиан Андерсен (1805–1875). Мнозина са тези, които продължават да ги препрочитат и като пораснали деца, откривайки мъдростта и философските послания отвъд приказния сюжет. Но малцина знаят за една друга страст на големия писател – пътешествията.
През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания из различни части на Европа, като отразява впечатленията си в множество пътеписи. Те следват образците на жанра от онази епоха – съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски отклонения по теми като същността на писателската дейност, безсмъртието и литературата, а в някои авторът включва дори и цели приказки.
Пътеписът „Пазарът на поета“ (1842) се приема от читатели и критици за безспорен шедьовър. На 31 октомври 1840 г. Андерсен поема от Копенхаген на пътешествие, което ще му отнеме почти осем месеца и ще го отведе през Германия, Тирол, Италия, Малта и Гърция до Константинопол – главната цел на пътуването. Въпреки смутните времена на бунтове в България, Андерсен решава да тръгне с кораб до Румъния и оттам – с параход по Дунава за Виена, откъдето да се завърне в Дания. По време на плаването по Дунава вниманието на Андерсен е насочено основно към българския бряг. Една от главите на книгата се нарича „От Черна вода до Русчук“, а на сушата писателят слиза във Видин. Настоящият том включва и откъс от личния дневник на Андерсен, в който той описва накратко впечатленията си от България, както и оригиналните илюстрации на автора.

Ключови думи: Писатели пътешественици