"Мой малък, уплашен по рождение човек,
ти си връхна дреха на душата ми,
ти си едно жестоко изключение
в синдромите на тоя свят...
Мой малък уплашен човек,
вкопчан в опашката на времето,
положителен антигерой на епохата -
все едно ли е
нищожен ли си, или унищожен?
Ти участваш в хаоса, в движението -
от къщи на работа,
от работа - вкъщи,
ти имаш собствен слънчев часовник
и собствен малък уплашен човек,
но зависи ли нещо от теб,
щом си зависим от всичко?
Мой малък, забравен, готов за подвиг човек -
аз не съжалявам
лудите си братя
и никога не съм се хилил
на хората,
замислени за цвета на небето,
нито на глупците,
загрижени за теб -
мой малък, много малък и много уплашен човек!"

Румен Леонидов