Единайсетте истории, разказани в този сборник, могат да се случат в една отделно взета страна, но говорят на целия свят. В част от тях се оглежда и личната биография на Александър Солженицин, който понякога среща сред съвременниците си Праведника, но по-често се сблъсква с Мерзавеца. Както всички творби на Солженицин, тези разкази са не само предупреждение към човечеството, но и молитва за смазаните от тоталитарната държава души.

- „Матрьонината къща”, 1959 г.
- „Дясната ръка” – 1960 г.
- „Случай на гара Кочетовка”, 1962 г.
- „Захар Торбата”, 1965 г.
- „Колко жалко”, 1965 г.
- „Великденско кръстно шествие”, 1966 г.
- „Его”, 1994 г.
- „Критични времена”, 1994 – 1995 г.
- „Новата младеж”, 1993 г.
- „Настенка” 1993; 1995 г.
- „Кайсиево сладко” – 1994 г.