В затвора няма какво да се види, няма какво да се прави. Изключвам тишината, която не съществува в затвора „Ла Санте“, където има много за чуване. Шумът там е, уви, постоянен. Както в пустинята, така и в затвора, вътрешният живот се усилва.

В „Дневникът на един затворник“ Никола Саркози разказва за най-тежкия период в своя живот – падението от върха на властта до тишината на затворническата килия. Това не са просто записки от двайсетте дни, които прекарва в затвора „Ла Санте“, а напрегната изповед, написана в условията на изолация, където всеки спомен, всяка мисъл и всяко съмнение отекват с нова сила.

Сред стените на парижкия затвор авторът ни въвлича в свят на самота, страх и вътрешна борба. Тук политикът отстъпва място на човека – наранен, гневен, търсещ смисъл. Между редовете се преплитат спомени за властта, размисли за справедливостта и болезнени въпроси за вината и истината. Саркози не мълчи – той оспорва, защитава се, обвинява. Представя своята версия за съдебните процеси, които преобръщат съдбата му, и поставя под съмнение самите устои на системата. Така книгата му се превръща едновременно в лична изповед и в силно политическо послание.

„Разказ от първо лице за трите седмици зад решетките…, белязан от самота и вътрешно напрежение.“
Europe 1


„Повече от хроника от затвора – манифест срещу системата.“
El País