Метежът, който избухва в края на септември 1918 г. и съвпада по
време с капитулацията на България пред силите на Антантата, е само
един епизод от дълбоката криза, предизвикана от Първата световна
война във всички воюващи страни. За пръв път в историята на въоръ-
жените конфликти фронтът и тилът са неразделно свързани помеж-
ду си. Мобилизацията засяга на практика всички трудоспособни мъже
и въоръженият народ си дава сметка, че може да насочи щиковете и
срещу управниците, отговорни за невижданата дотогава касапница.
В името на преследваните цели се стига до безпрецедентна намеса
на държавата в обществения и стопанския живот и така се пораждат
две изключващи се една друга тенденции - към мир и демокрация и
към безмилостна разправа с всички, обвинявани с право или не за
мизерията и за милионите жертви на фронта.