Компютърът представляваше гъста плетеница от жици и радиолампи, заемаше твърде много място в кабинета на Лоренц, издаваше смущаваш и дразнещ шум и почти всяка седмица се повреждаше. Нямаше нито скоростта, нито паметта, необходими за симулиране на земната атмосфера и океаните. И все пак през 1960 г. Лоренц създаде модел за предсказване на процесите в атмосферата, който наелект-ризира колегите му. Всяка минута машината отпечатваше редици от числа, от които само посветеният можеше да разбере „накъде духа вятърът". „Числените циклони" се движеха бавно над идеализираното земно кълбо. Преподавателите по метеорология идваха да гледат заедно със студентите си и се обзалагаха каква ще бъде следващата прогноза. По някаква причина нищо не ставаше два пъти по един и същ начин...
Джеймс Глейк. Хаосът — раждането на нова наука