Ето ме днес съвършено разлистена.
Дявоска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магийни котлета.
Петя Дубарова е автор с открояваща се индивидуалност. Поезията й е изпълнена с философски идеи за смисъла на човeшкия живот, тайнствеността на морето и самотата на чайките. Стиховете са отворен дневник на нейната душа.
„Мисли в час“ беше първата ми среща с Петя Дубарова, бях на 16 години и трябваше да рецитирам нейно стихотворение по избор. Харесах метафорите и сравненията, във всяка дума се усещаше бунтарският й нрав. Тя стана моят автор.
Написала е около 200 стихотворения и в този сборник безспорно са подбрани едни от най- добрите.
С тях Петя Дубарова остава вечното „слънчево момиче“ в българската поезия.
Руслана Антонова, Хеликон Варна
Учи в английската езикова гимназия в Бургас. Самоубива се ненавършила 17 години. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците \"Септемврийче\" и \"Народна младеж\", в списанията \"Родна реч\" и \"Младеж\". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков.
През краткия си живот Петя Дубарова създава оригиналнипоетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
(Съчинения: Аз и морето (1980); Поезия. Стихове и разкази от различни години (1984); Лястовица. Стихове и разкази (1987); Най-синьото вълшебство (1988)).