Ето ме днес съвършено разлистена/двуезична

Автор: Петя Дубарова
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 3

Издател Либра Скорп
Брой страници 178
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български, английски
Тегло 307 грама
Размери 16x16
ISBN 9789544711320
Баркод 9789544711320
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Ето ме днес съвършено разлистена.
Дявоска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магийни котлета.

от Д. / дата: 28 сеп 2011

Книгата следва подбора на първото издание на Петя Дубарова на английски (САЩ, 1992 г., превод Дон Уилсън).
Настоящото издание е двуезично – преводите на английски и съответните оригинални творби на български. Съдържа над 55 стихотворения и два разказа, предговор от славяниста от Casstleton State College Юри Видов Караджордж и послеслов от сестрата на Петя – Елица Дубарова (също на двата езика).

от E. / дата: 05 сеп 2011

Другият език е английски.

от fr Pavel / дата: 04 сеп 2011

Щом книгата е двуезична, кой е другият език, освен български?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Петя Дубарова е автор с открояваща се индивидуалност. Поезията й е изпълнена с философски идеи за смисъла на човeшкия живот, тайнствеността на морето и самотата на чайките. Стиховете са отворен дневник на нейната душа.

„Мисли в час“ беше първата ми среща с Петя Дубарова, бях на 16 години и трябваше да рецитирам нейно стихотворение по избор. Харесах метафорите и сравненията, във всяка дума се усещаше бунтарският й нрав. Тя стана моят автор.

Написала е около 200 стихотворения и в този сборник безспорно са подбрани едни от най- добрите.

С тях Петя Дубарова остава вечното „слънчево момиче“ в българската поезия.

Руслана Антонова, Хеликон Варна

Учи в английската езикова гимназия в Бургас. Самоубива се ненавършила 17 години. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците \"Септемврийче\" и \"Народна младеж\", в списанията \"Родна реч\" и \"Младеж\". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригиналнипоетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.




(Съчинения: Аз и морето (1980); Поезия. Стихове и разкази от различни години (1984); Лястовица. Стихове и разкази (1987); Най-синьото вълшебство (1988)).