Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Вкусните книги”, те сякаш винаги са съществували, така до нас са достигнали рецепти от преди векове, неописани стандартно никъде, между великите любовни драми и войните, уж небрежно, авторът е споменавал за някоя и друга тава с печено месо...

И днес не става дума за готварски книги, става дума за романите, където тучните пасища, високите планини и буйните реки са само фон, действието се концентрира около печката и тенджерата, а магически пръчки няма, на тяхно място се размахват точилки и черпаци. Някой би казал, че е невъзможно да се развие истинска любовна история, например, докато читателят бива засипван с бял ориз и червен боб... Грънци! Може и гювеч!
Определено закъснях с откриването на Лаура Ескивел и „Като гореща вода за шоколад”, светът отдавна се усмихваше при мисълта за какао на зърна, но надеждата ми е, че има поне още някой, за който тя е неизвестна или поне непрочетена.
В тази книга храната не е случайно вметната, всяка глава започва с по една рецепта, после Тита, най-малката дъщеря в традиционно мексиканско семейство, готви и плаче в сърцето на дома – кухнята. Лаура Ескивел си служи с така наречения магически реализъм, толкова умело, че често спирах с четенето и се опитвах да намеря своя собствена логика, елементарно обяснение за чувството, което те завладява, докато четеш. Не знам, дали бихте ми повярвали, ако кажа, че не търсех обяснение за любовната драма на героинята, нито за суровия нрав на майка й, по-скоро се питах: Как така ще консервираш с гасена вар?!?
Сладкиши, от които избухваш в сълзи, падпадъци с рози, които палят огън, хлебчета с толкова дълга и сложна кулинарна история, че дори готвач с опит би вдигнал ръце и любов на каквато са способни само латиноамериканците, поне така съм чувала. Любовта и драмата в книгите могат да те оставят без дъх, могат да учестят пулса ти, това неминуемо ще се случи, ако докоснете „Като гореща вода за шоколад”, но в нея има и нещо друго, много особено друго: текст, който до такава степен прониква, че оставя вкус по небцето и усещане за леко мазни пръсти, такива, които току що са се потопили в чушките с орехов сос на Тита.
Накрая плачеш, дали заради героите, дали заради Лаура... Аз бих ви казала: плачем за себе си, заради онова, което сме изживели, онова, което няма да изживеем и не на последно място, заради отдавна изгубените и твърде далечни за нас следи на традиционната мексиканска кухня, заради това, че ще трябва да се задоволим с адаптирани рецепти, оригиналите са изчезнали някога отдавна, може би малко след Тита и Педро...

   "-Някакъв ..такъв..хм..кулинарен роман търся, не знам авторката, но си спомням, че в заглавието ставаше въпрос за шоколад и за хм..вода??? " - срамежливо ми задава полу-въпрос  полу-отговор млада клиентка.

   Естествено става дума за  Лаура Ескивел и нейната  "Като гореща вода за шоколад", макар че най-незначителното описание на книгата може да е кулинарен роман. А романът е чувствен и вълнуващ по онзи типичен единствено за Латинска Америка начин. Гореща, ароматна, вкусна, сладка и горчива като истински натурален шоколад, с горчивината на какаото и цялото слънце, събрано в ароматните му зърна.

   По детски наивен и мистичен, класически представител на жанра "магически реализъм", това е разказ за една изпепеляваща душата любов - към кухнята, към свободата да избираш сам съдбата си и откриваш пътя към себе си, и неизменно към любимия човек.

Чувствен и опияняващ роман, наситен с много страст, изкушения, гняв, мистика, несправедливост, доброта и кулинарни умения.

Историята е дълбоко проникиваща в душата на читателя – събужда много противоречия за смисъла на живота и любовта.

Изключително ме заинтригува теорията, според която във всеки човек има кутийка с кибрит. За възпламеняването на поне една клечка от нея е необходима емоция, която да е породена от любим човек, дете или хубава музика. Най-тъжното е, че, когато хората не успеят да запалят огъня навреме, „душата им отлита от тялото и отива да се скита сред най-тъмните сенки, като напразно дири храна за себе си, без да съзнава, че самото тяло, което е изоставила студено и беззащитно, единствено е способно да й достави храна.”