Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Сблъсквали ли сте се някога с човек, който представлява пълната ви противоположност?

„Козметика на врага” е книга-диалог, която несъмнено ще задържи интереса ви за достатъчно кратко време. Но точно толкова, колкото е необходимо, за да я прочетете, а след това да се потопите в размисъл. Ще се поставите на мястото на героя.

Как бихте постъпили ако попаднете в разговор, в който събеседникът  ви толкова ви отвращава, че не бихте желали да размените нито дума повече?

Ами ако не можете да спрете да го слушате. А той прави всичко, което пожелае и в момента иска да ви излее цялата си история. Толкова сте потресен, че забравяте да си зададете въпроса: „Щях ли да съм същият човек, ако нямах никакви задръжки?”

Заповядайте да разкриете козметиката на вашия враг. Козметика, която ще ви превърне в него...

„Козметика на врага“ ще ви подложи на кратка и шокираща козметично-психологическа процедура в чакалнята на едно летище.

Текстор Текстел ще ви ядоса, защото е голям досадник и нахалник.

Ще ви се иска да сте на мястото на Джером, за да цапардосате силно дразнителя.

Но най-добре е да бъдете страничен наблюдател – читател. Така е най-безопасно.

Защото краят е смъртоносен, а истината, онази, която е дълбоко заровена и скрита, е винаги жестока и убийствена...

Лудостта често е продиктувана от нас самите и собствените ни потиснати действия, мисли и чувства. А истинският враг на един човек е самият той, привидно гримиран в образа на някой друг...

Ако трябва да бъда честна пред себе си и околните, би трябвало да разделя периода на четене на книги на две, съвсем условно, разбира се. Първата половина се явява времето преди да започна работа в „Хеликон“, като съответно втората е след това. Явно е и друго, че съвсем целенасочено и съзнателно съм търсила, селектирала и чела книги, които повече или по-малко са най-общо казано различни и странни. Списъкът е доста дълъг, но ще изредя все пак няколко от най-доминантните за мен заглавия. Такива през годините бяха „Госпожица Смила и нейното усещане за сняг“ на Петер Хьог, „Кройцерова соната“ на Мархрит де Моор, „Кафка на плажа“ и „Хроника на птицата с пружина“ на Харуки Мураками, „Mea culpa. Една любовна история“ на Ане Холт, „Берлинските тополи“ на Анне Б. Рагде и още много, много други. Изредих тези книги поради една основна причина и тя е, че технияt вътрешен мир вдигна ужасно високо летвата за последвалите ги такива. До времето стигнах и до „Козметика на врага“.

Книгата на Амели Нотомб, с цялото си последователно изложение, репликира своя епилог. Причината да кажа това е, че нещата се завъртат шеметно и си контрастират твърде ярко. Мислех си, че притежавам дедуктивно мислене, тук бих се изсмяла над себе си. Амели Нотомб ме подчини с фабулата и наложеното от нея темпо. Накара ме да й повярвам изцяло, да потъна дълбоко и след това ме извади с едно изречение и ме „хвърли в джаза“...

Ако четящият я успее да се замисли над философските й прозрения, може да успее да открие врага в себе си, онзи „спящият“, злобният, безцеремонният. Няма да издавам повече от историята. Нека всеки сам за себе си направи своето преоткриване.

Това е книга за деструктивното поведение, което понякога води и до шизофрения и дори до самоубийство. У всеки от нас дреме един силно изявен „Аз“ и само вътрешната ни борба, тази между Доброто и Злото, дава ход на нашата благост или подлост.

Като се има предвид, че това е дебютът на Амели Нотомб... Нямам думи за подобен старт в писането. Уау!

Тръгвам (и в пряк, и в преносен смисъл) с протегнати ръце към последната издадена у нас нейна книга „Кралска воля“.

Обсебваща ... интиригуваща ... това е козметиката на врага вътре в нас.

Джером, човек с две лица – сам непознат на себе си ...  и един спонтанно появил се Глас в главата му, неочаквано разкрива съжителство с още една самоличност - Текстор Текстел... Объркани ли сте? Така и трябва ...

Какво се случва, когато надвисне опасност и изпаднем във временно умопомрачение  и какви могат да бъдат последствията?

Кой е мигът в който забравяме кои сме и кога над нас взема връх врагът?

Амели Нотомб за пореден път изненадва с дълбока проницателност, сарказъм на самоотрицанието и съдържателен текст с неочакван финал.