Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят

Автор: Луис Карол
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Пан
Брой страници 256
Година на издаване 1996
Корици меки
Език български
Тегло 192 грама
Размери 20x13
ISBN 9786192405977
Баркод 9786192405977
Категории Световна детска класика, Световна детска литература, Литература за деца и юноши, Книги

Двете книги за фантастичните приключения на малката Алиса ни въвеждат в свят на приказни чудеса и весели безмислици, населен със смешни и мили герои. Всичко се променя пред очите ни, както става в сънищата или в най-модерната компютърна анимация.

Ключови думи: класика, Книги, които оформиха съвременния свят

от Емилия Димова / дата: 29 юли 2010

Книгата е много интересна и изпълнена с приключения!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

“Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят“ е шедьовър на световната литература. Алиса е любим герой на малки и големи, защото умее да поучава децата, забавлявайки ги, и да забавлява възрастните, поучавайки ги, с прекрасните си истории. Истории, които, колкото и пъти да ги препрочиташ, винаги  ще има моменти на изненада и нови открития между страниците.

Това е книга, която радва децата с веселите си и странни случки, а за възрастните приключенията на Алиса са като същността на самия живот: всичко е с главата надолу, необяснимо, ирационално, далеч от скуката, отегчението, предвидливостта и сивотата на ежедневието...

 

„Алиса“ е път към света на чудесата и изненадите.

Изживейте го с книгата на Луис Карол!

 

"- Наистина земята прилича на голяма шахматна дъска! – каза най-сетне Алиса. – Тука навярно има фигури, които се движат... така си е, има! – прибави тя радостно и сърцето й започна да бие бързо и възбудено. Тя продължи: - Една голяма шахматна игра се играе върху целия свят... ако това изобщо е целия свят, знаеш. О, колко радостно е това! Как бих желала и аз да участвам в нея! Нищо, че ще бъда Пионка, само да мога и аз да играя, Но, разбира се, най-добре би било да съм Царица."

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената \"Чарлз Лютуидж\" на латински, откъдето се получило \"Каролус Лудвикус\". След това им сменил местата и превел \"Лудвикус Каролус\" обратно на английски. Получило се \"Луис Карол\". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.

Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания - писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.

Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.

Неговото най-известно произведение е \"Алиса в страната на чудесата\" (\"Alice in Wonderland\", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от \"Алиса в огледалния свят\" (\"Through the Looking Glass\"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува \"Phantasmagoria and Other Poems\", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема \"The Hunting of the Snark\"; през 1885 се появява \"A Tangled Tale\", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.

Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст - подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ \"пи\" до седемдесет и първия знак!) и много други.

Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.