Езикът Кохао Ронго-Ронго е от малкото още неразчетени от съвременниците древни езици. На него преди хиляди лазарници са говорели и писали жителите на остров Рапа Нуи или Пасха. Което в превод на български означава Великденски остров. Въпросното късче земя се намира в Тихия океан и попада в наши дни под юрисдикцията на република Чили. Днешните потомци на древната цивилизация, населяващи въпросната територия, обаче, и думичка не могат да обелят на мистичния Кохао Ронго-Ронго. Така че за нас той е мъртъв език, а литературата и всички текстове, написани на него, засега - може би и завинаги, ще останат загадка.
***
Световно известният писател Стивън-Лари Кинг, автор на „Кървавият тризъбец", „Червата на котката" и прочие бестселъри с лъскави корици, ме удостои с честта да ме използва за прототип на литературния герой в своя нов, така и неиздаден трилър „Летящият убиец", като дори не счете за нужно да променя името ми - Стефан Гащев.
Бяха минали доста лазарници, откакто живеех безгрижно на остров Пасха под чуждо име, с моите две сиамски домашни котки, подвизавайки се като барман в местния хотел „Хилтън" - десететажна сграда, облицована с бял камък, кацнала на скалистия бряг на Тихия океан. Бърках коктейли, ядях диетична храна, наддавах на килограми, през свободното си време правех мързеливи разходки край каменните Маои, опитвах да откажа цигарите. Живот си живеех. Но веднъж, докато си пиех сутрешното кафе пред компютъра в служебната си стая в хотел „Хилтьн", неочаквано на моя електронен адрес получих изискано, написано на английски съобщение от въпросния писател, дошъл на остров Пасха специално за да ме види. Започваше с обръщението „Уважаеми мистър Гащев". По-нататък - все така любезно, но доста настоятелно, авторът на писмото предлагаше да сме се срещнели незабавно в лоби-бара, в който работех - „Ронго стар". Имал да ми каже нещо важно. Беше се подписал с инициалите С. Л. К., което с тайнствеността си възбуди любопитството ми. До този момент наивно мислех, че присъствието ми в тази тъй отдалечена от благините на цивилизацията точка от света, истинското ми име, занимания и особено точният ми физически адрес представляват абсолютна тайна за представителите на земното човечество, от които от доста време грижливо се укривах. А ето че сега анонимното ми спокойствие бе нарушено и в съзнанието ми нахлуха апокалиптични видения. Накрая, след дълги колебания, нервни обиколки между облепената с розови плочки баня и балкона с изглед към лазурната синева на Тихия океан, дванайсет изпушени почти до филтър цигари, три отчаяни, набързо скалъпени плана за бягство от остров Пасха, два за убийството на автора на това писмо и един за безболезнено самоубийство, четох, че ще е глупаво да започна игра на котка и мишка с човек, който си беше направил труда да пропътува хиляди километри между двата американски континента само за да ме види. С упорството, връзките и парите, с които въпросният мистър С. Л. К. очевидно разполагаше (освен ако цялата работа не беше плит-коскроен коварен капан, в което обаче се съмнявах), той щеше да бъде в състояние да ми отрови крехкото душевно равновесие, на което от известно време се радвах. Така че най-доброто, което можех да направя, бе да се явя на предложената от досадника среща, да забия проницателните си очи в неговите, да проникна доколкото мога в душата му и разбера какво иска от мен. /.../
Стефан Кисьов