Иван Иванов е роден на 24 ноември 1918 г. в гр. Търговище. Завършва гимназия в Шумен през 1937 г, а през 1942 г. - романска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1943 г. защитава дисертация в университета в гр. Падуа, Италия. Провъзгласен е за доктор по италианска литература. Покрай учителската си професия като преподавател по френски език се отдава и на преводаческа дейност. Превежда предимно класическа поезия. През 1975 г. (заедно с Любен Любенов) превежда и издава Божествена комедия" отДанте Алигиери. По-късно, вече самостоятелно, издава и следните преводни книги: "Чашата и устните" - поетична драма от Алфред дьо Мюсе,
"Тартюф" от Молиер, "Цветя на Злото" от Шарл Бодлер, "Голямото завещание и разни стихотворения" от Франсоа Вийон, "Нов живот" от Данте, "Избрани стихотворения" от Жак Превер, "Избрани стихотворения" от Пол Верлен. Издава също антологията "Отблясъци" - откъси от негови преводи от 21 автори. Над сто негови преводи на стихотворения от френски, италиански, руски и
румънски поети са поместени в различни литературни вестници и списания.
Удостоен е с множество престижни награди и отличия за преводаческата му дейност.