Продължението на един роман обикновено е по-слабо от първия. Но с "Брокат и парцали" не е така, той е дори по-наситен. Това, което отначало е лековато и дори безгрижно, става по-драматично. Явно при писането на "Дани" на автора са му изплували още много идеи и спомени от времето. Впечатляващ е стилът, при който се редуват драми и битовизми, в които откриваме и част от нас.