Пожелах си девойка със сенчеста арфа
и с огнен храст.
Двамата нощта ще омагьосаме.
Дайте ми един свеж лист, една девойка.
Нейните раменете ще целувам,
ще се радвам на нейната усмивка.
Девойка почти нереална, ала с магнетизма
на своите гърди, и с печалната сладострастна
уста. Ще прегръщам изящните й форми.
Ще пея. Ще пея дълго.
Жената, с която да мога да пия и да умирам.
Когато навън се разпукне лоното на нощта
и птицата праща пронизителен вик,
а хлябът набъбва от влагата на морето -
тогава тялото й ще запламти пред моите
жадни очите.
Тя ще бъде за мен горестен образ,
обсебен от глъбините на мисълта
от безграничната радост без свян.
Тялото й ще трепти само за мене
върху изящна завивка,
оцветена от водорасли и морската пяна.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет