Началото на романа „Сянката” въвлича читателя в историята на малко момче, изоставено на входа на увеселителен парк. Сред вещите му откриват бележка, на която пише: „Грижете се за това дете. Простете ми.” След това авторката внезапно ни пренася в дома на възрастна дама, която е намерена мъртва. Социалните служби откриват във фризера й книгите на известния нобелов лауреат Рагенфелд с лично посвещение до нея. За да открие наследниците на старицата, социалната работничка ще използва тази единствена следа, която ще я отведе в мрачна и болезнена история, обгърната от тайни и омраза. Романът навързва на една нишка всички тези събития, които на пръв поглед изглеждат несвързани едно с друго. И така започва приказката, която ще разследва живота на три поколения от семейство на нобелиста Рагенфелд - техните премълчани истини и горчивини. Това е история за едно дисфункционално семейство без чувство на принадлежност и ценности; история, която гарантира истински неочаквани обрати и драматична развръзка. В романа си „Сянка” Алвтеген изследва най-дълбоките и тъмни места на съзнанието, представя формите на човешката уязвимост и същевременно разголва различните прояви на грозотата. Катрин Алвтеген не търси елементи на правосъдието, за да накара читателя да се чувства добре и не е привързана към идеята че всяка история трябва да има своя happy end, което довежда винаги до изненадващ край. С този роман отново се поставя темата за отчуждението между хората, задават се въпроси като какво определя стойността на живота ни и колко дълбоки са следите от детството в съзнанието ни; защо хората притъпяват усещанията си с алкохол или наркотици; какво влияние оказват сегашните медиите върху децата; кого да виним, когато всичко се обърка...