Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

В домашната си библиотека имам едно издание, което е от 1980 година. Много се радвам, че книгата е преиздадена, което означава, че ще има и много нови читатели в България, които биха могли да изживеят случващото се в нея. "Летище" е роман, писан през 1968 година от британския писател Артър Хейли. Описанието на катастрофата със самолета е уникално разказана. Заслужава се да се прочете.

Често ми се е случвало да попадна на книга, която да ме грабне от самото си начало и да не ме остави на „спокойствие“ до последната си страница. Признавам си, че ако книгата е прекалено интересна, тайничко попреглеждам последните й страници. Да, знам, че това е като да видиш края на филма, но...никой не е идеален, нежели аз.
„Летище“ се озова в ръцете ми след като родната ми майка небрежно подхвърли преди известно време, че си струва да се попрегледа книгата, но не ми спусна никаква допълнителна информация, която да ме заинтригува подобаващо и след...десет години прочетох тази книга. Бях изчел всичко друго на Артър Хейли, до което се докопах на български, но „Летище“ ме изненада. Динамика, напрежение, силни характери, внезапни обрати, отчаяние, любовни афери, изневери, провалени бракове и един относително щастлив край, който ни казва, че няма нищо по-важно от това да сме живи и здрави, да се обичаме и да си помагаме.
Не искам да ме разбирате погрешно, книгата съвсем не е морализаторска или нещо подобно. Просто под формата на една интересна и увлекателна история Артър Хейли ни представя своето разбиране за щастие.