Вийон, Франсоа 1431-ок. 1465. Френски поет. Роден е в Париж, отказва се от фамилното си име (Монкорбие) и приема това на свой родственик, каноник, който го изпраща да учи в Сорбоната. Завършва през 1449 и получава магистърска степен през 1452. През 1455 убива с нож един свещеник в улично сбиване и е принуден да избяга. През следващата година е помилван и се връща в Париж, но скоро пак трябва да бяга заради извършен обир в Наварския колеж. Прекарва кратко време в двора на Орлеанския херцог, но е осъден на смърт за неизвестно престъпление, от което го спасява амнистия за официален празник. По-нататьк продължава да се занимава с обири и публични сбивания, като междувременно пише и “Голямото завещание” 1461. Последният известен факт от живота му е, че отново е осъден на смърт и през 1463 присъдата е заменена с десетгодишно изгнание. Поезията му се отличава със сатиричен хумор, патос и силен лиризъм и е написана на говоримия език на времето. Сред запазените му произведения са поемата “Малкото завещание” 1456 и лиричната изповед “Голямото завещание” 1461, която включва “Балада за дамите на отминали времена”.