Зимна луна

Автор: Дийн Кунц

Коментари: 1

Издател Плеяда
Брой страници 360
Година на издаване 2001
Корици меки
Език български
Тегло 45 грама
Размери 0x0
ISBN
Баркод
Категории Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Дрогиран филмов режисьор превръща в огнен апокалипсис бензиностанция в Лос Анджелис. Петима загиват, между които и един полицай, а партньорът му Макгарви е тежко ранен. Докато лежи с месеци в болницата, заплашен от опасността завинаги да остане прикован към инвалидната количка, съпругата му и малкият му син са безпомощни. Трябва да се пазят и от престъпниците, контролиращи града, и от фанатизираните почитатели на режисьора…

от Спеченега / дата: 17 мар 2017

***СПОЙЛЕР

„Зимна Луна“ (1994) има две главни сюжетни линии.

Първата се върти около полицая Джак и неговото семейство (съпругата Хедър и хлапака Тоби), неговото раняване при изпълнение на своя дълг, и начина по който семейството му се справя с това.

Втората сюжетна линия е за самотника Едуардо, живеещ на километри от най-близките си съседи, който започва да забелязва определени демонични/извънземни манифестации в гората около къщата му.

Книгата започва с поетично нагнетяване на атмосфера, преди изригването на екшън след няколко страници, плюс задъжително попържване на модерните нрави, както си му е реда за зрелия Кунц.

"""ПЪРВА ГЛАВА

Смъртта караше смарагдовозелен лексус. Колата потегли, мина покрай четирите бензинови колонки и спря в едно от двете платна.

Застанал пред бензиностанцията и сервиза, Джак Макгарви забеляза колата, но не и шофьора. Дори и под мрачното и навъсено небе лексусът блестеше като бижу. Прозорците на гладката и лъскава машина бяха с тъмни матови стъкла, така че Джак не би могъл да види добре кой седи зад волана дори и да се беше опитал.
/.../
Макгарви се загледа в колата. Възхити й се сякаш беше безценно произведение на изкуството, изложено в музея „Гети“, или първото издание на роман на Джеймс М. Кейн в оригинална прашна подвързия. Той не изпитваше силно желание да я притежава, а просто се наслаждаваше на самия факт на нейното съществуване.

В едно общество, което, изглежда, се движеше към анархия, в която грозотата и упадъкът правеха нови завоевания всеки ден, неговият дух беше приповдигнат от живото доказателство на четири колела, че ръцете на хората са способни да произвеждат качествени и красиви неща."""


Впоследствие има престрелка, много убити, Джак е ранен, инвалидна количка, депресия, несломяема съпруга, и пр.

Добре че я има втората сюжетна линия, където положението е "Лъвкрафт предобрил с мескалин."

За повечето фенове Кунц има две визии: от седемдесетте и осемдесетте, където е плешивеещ чичак с ченгесарски мустаци, и по-модерната му визия, където е гладко избръснат агент с присадена прическа тип телевизионен проповедник.

Но има и една трета, по-стара визия.

Дийн Кунц има психиделично минало от което се срамува. На обложките на някои ретро издания на ранни книги които той сега държи извън печат, човек ще намери снимки на Кунц от края на 60-те и началото на 70-те, където е ясно кой ще пафне козче преди да пусне плоча да послуша музика.

Творчеството му тогава—най-вече фантастика и фентъзи—е подобаващо, от школата на Дик и Силвърбърг, като персонажите нерядко са примерно трево-пушещи паранормални детективи с партньори адски изчадия, и измежду приключенията си яко се отдават на свободна любов.

(Апропо макар на повечето езици да се ненамирваеми тези ранни негови произведения, на руски като минимум си ги печатат стой та гледай)

Но, към средата на 1970-те, минавайки трийсетака, Кунц вече пише само дарк трилъри, а около 1980г, т.е. на около 35г, Кунц става част от консервативната реакция която поставя началото на епохата на Рейгън и Тачър, и много убедително навлиза в амплоато на недоволен чичка—тия младите много се друсат, това тяхното музика ли е въобще, няма ценности, няма морал, дисциплина няма, тая престъпност, навремето вратите не си заключвахме и порно не гледахме, и т.н. А да, става и католик. Кунц изкара вече има-няма пет десетилетия като професионално мрънкало, и то със забележителен успех.

И в „Зимна Луна“, също си има безкрайни излияния как цивилизацията се разпада и никой не уважава реда и закона и тия младите с техните графити и тия наркопласьори дето дебнат... Но това си е част от чара на трилърите на Кунц. Кинг е либералче, а Кунц е консерва. Политическите пристрастия и на двамата струят от книгите им, но това си е тяхно право.

Както и да е, както мускулите помнят, така и мозъчните неврони. Почне ли да дъртия чичка Кунц да пише пасажи за които са нужни психиделични „творчески мускули“ положението става доста ЛСД-арско.

Примерно когато в „Зимна Луна“ персонажът Едуардо—който живее в затънтена ферма вдън гори тилилейски—започва да усеща извънземно присъствие наоколо. То се появява веднъж на няколко седмици, и всеки път е по-силно—все-едно нещо се опитва да пробие път в нашата реалност. В определен момент влиянието на присъствието си става пълен Аватар.


"""Повдигна лявата си ръка, за да я разгледа по-добре. Кожата беше прозрачна, плътта пропускаше светлината. Отначало видя костите на китката и пръстите си — добре очертани сиво-червени форми в субстанцията от разтопена лава, от която сякаш беше направен. После, докато гледаше, костите също станаха прозрачни. Той заприлича на стъклен човек, без никакви субстанции в него. Беше се превърнал в прозорец, през който се виждаше неземният огън. Също както земята под него беше прозорец, също като камъните и дърветата.

Звуковите вълни и електронният вой идваха от огнените пламъци и станаха още по-настойчиви. Също като през онази мартенска нощ той имаше чувството, че някой или нещо напира да излезе от своя затвор, като се опитва да разчупи стена или бариера.
Нещо се опитваше да отвори със сила врата.
Той стоеше на пътя му.
На прага.

Обзе го някакво странно убеждение, че ако вратата се отвореше в момента, той щеше да се разпадне на атоми, все едно никога не беше съществувал. Щеше да се превърне във вратата. Непознат странник щеше да влезе през него, от огъня и през него.
„Исусе, помогни ми“ — помоли се той, макар че не беше вярващ.
Опита се да мръдне. Беше парализиран.

През вдигнатата му ръка, през цялото му тяло, през дърветата, камъните и пръстта огънят ставаше все по-малко кехлибарен и все по-червен, no-горещ, изцяло червен, ален, кипящ. Изведнъж беше изпъстрен със синьо-бели вени, които контрастираха на ярката светлина, характерна за ядрото на някоя звезда. Зловещите пулсации се усилваха и експлодираха, усилваха се и експлодираха, като тласъците на гигантски бутала, които бумтяха. Буталата на едни вечни двигатели, които движеха Вселената. Все по-силно и по-силно налягането се увеличаваше. Стъкленото му тяло вибрираше крехко като кристал. Налягането се усилваше, удряше, блъскаше.

Огън и гръм, огън и гръм. Тъмнина. Тишина. Студ.
Когато се събуди, лежеше в гората, в светлината на лунния полумесец. Над него дърветата бдяха неподвижни и тъмни."""


Впоследствие двете сюжетни линии се сливат, ранения полицай Джак и семейството му отиват да живеят на мястото на изчезналия Едуардо и тогава нещото от другите измерения почва да се опитва да превземе сина им—малкия Тоби—и почва да манифестира всякакви пипала и да управлява мъртви животни и хора. И работата си става абсолютен сай-фай хорър, с очевидни поклони към стария стил хорър на Хауърд Лъвкрафт от 1920-те (дори персонажа Едуардо чете Лъвкрафт, с надеждата да разбере какво става), макар естествено хорър с модерни холивудски наслоявания.

"""То започна да изкачва стъпалата към нея.
Тя вдигна узито.
Най-противното на прикрепването на Дарителя към трупа беше степента на неговата близост. Копчетата на погр***лната бяла риза се бяха разкопчали и оттам се виждаха няколко пипала. Те бяха отворили разреза, направен при аутопсията от съдебния лекар. Тези израстъци на червени петна чезнеха някъде вътре в трупа и проникваха дълбоко в студените тъкани. Създанието сякаш се забавляваше при неговия контакт с плътта. Прегръдка, която беше толкова необяснима, колкото противна и отблъскваща.

Самото му съществуване беше скандално и обидно. То може би беше доказателството, че Вселената е една лудница, пълна с безсмислени светове и безцелни галактики.
То се качи две стъпала нагоре, към площадката. Три. Четири. Хедър изчака още едно. Пет стъпала нагоре, седем стъпала до нея. Крехка маса от пипала се появи между разтворените устни на мъртвеца, като сноп от обагрени с кръв черни езици.

Хедър откри огън. Задържа спусъка натиснат твърде дълго. Изстреля твърде много боеприпаси. Десет или дванайсет куршума, може би дори четиринайсет. Беше учудващо изобщо, че в нейното психическо състояние не изпразни и двата пълнителя. Деветмилиметровите парчета стомана и олово се забиха в безкръвен диагонал в гърдите на мъртвеца. Пронизаха тялото и улучиха увитите в него пипала.

Паразитът и мъртвият организъм-гостоприемник отскочиха назад и паднаха на пода в коридора. На стълбите останаха да лежат две откъснати пипала дълги по около половин метър. Нито един от тези ампутирани крайници не кървеше. И двете продължиха да се движат. Гърчеха се като змии."""

Много солидно четиво, съчетаващо в първата си половина полицейски соц реализъм и нахлуване на враждебен разум в нашия свят, а във втората половина вече е само борба с извънземното зло.

Абе, жестоко!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Пълно име: Дийн Рей Кунц (Dean Ray Koontz) Роден в Еверет, щата Пенсилвания. Още по време на следването си в университета в Шипенбург започва да пише разкази и печели награда в конкурса на списание \"Атлантик Мансли\". Работи като координатор на прорами в помощ на бедните, преподава в училища, а после получава от жена си предложение, на което не може да устои: тя обещава да издържа мъжа си в продължение на пет години, през които той трябва да постигне успех като професионален писател, или завинаги да се откаже от литературата. До момента книгите на Кунц са преведени на 38 езика и издадени в общ тираж 200 милиона екземпляра. Седем от романите му са оглавявали класацията за бестселъри на вестник \"Ню-Йорк Таймс\". По романите на Кунц има заснети много телевизионни и кинофилми, в това число и \"Лицето на страха\".