Димитър Казаков - Дора Валие

Автор: Руен Руенов

Коментари: 0

Издател Сдружение-"София-Даунтаун"
Брой страници 56
Година на издаване 2003
Корици меки
Език български
Тегло 350 грама
Размери 0x0
ISBN 9549116328
Баркод 9549116328
Категории Изобразителни изкуства, Изкуство, Книги

“Това издание се опитва да проследи срещата между две личности. През юли 1980 художникът Димитър Казаков е в Париж във връзка с откриването на своя изложба. Там той се среща със световноизвестната изкуствоведка от български произход Дора Валие, с която се е запознал четири години по-рано в България. През 1976 тя го е посетила в дома му край София: "Много харесах Димитър Казаков. Той беше стихийна личност, но правеше опит да се впише в българската изобразителна традиция. В чужбина винаги му се възхищават, защото той е своеобразен, естествен и има много сигурна ръка", казва по повод първата им среща Валие.
Когато се виждат в Париж. Казаков й подарява един албум с дванадесет рисунки, надписвайки "На Дора Валие" на първата страница, където е неговият авторски символ-знак, който той нарича "Гълъбът на Казаков". Всъщност художникът е донесъл за целта един обикновен скицник, купен отнякъде за 8,40 франка, и го изрисува пред погледа на своята позната буквално за минути. Тя пази този албум дълги години, а към края на живота си, оценявайки неговата ценност, го предава за съхранение в България.
След срещата през 1980 Дора Валие написва едно есе за него, озаглавено "Времето, живописта, паметта. По повод на Казаков". което е публикувано в каталога на художника за изложбата му в галерия "Ерве Одермат" в Париж през 1981. В този кратък текст тя дава една оценка за неговото изкуство, която няма да открием (в ограничените й изказвания) относно никой друг съвременен български художник: живопис "която не произтича от никаква тенденция и не напомня никакъв определен модел нито на концептуално ниво, нито по отношение на цветовата гама или техниката. Това е живопис, която идва от другаде."
Оценката е наистина висока или по-точно интригуваща, особено ако се вземе под внимание, че е произнесена от авторитет, който е общувал и се е произнасял за художници като Пикасо, Брак, Леже, Миро, Бранкузи, а книгата й "Абстрактното изкуство" се е наложила като класически принос в изкуствознанието на XX век. Несъмнено това е комплимент за българското изкуство и за самия Казаков, но може би тази оценка е по-важна за обяснението на феномена и ефекта предизвикан от него.
През 1979-81 Казаков има десет самостоятелни изложби в Европа, една в Ню Йорк и една в София. Навсякъде той е приет със спонтанна почуда и възхищение като нещо екзотично, автентично и същевременно някак мистериозно в различността си. Нещо ярко и фасциниращо погледа, но не съвсем подлежащо на обяснение. Затова текстът на Валие става не само легитимация на изкуството на Димитър Казаков. но и увод към него.
Очевидно е, че диалогът между двамата е започнат още при първата им среща в дома на художника, което става ясно от неговото писмо от ноември 1979. Със сигурност дири нещо повече от диалог: "...твоята личност зае място в моя поход към висините на изкуството. Помни, че тя донесе плодовете на много творби и оригинални находки и картините ми. Донесе ми свобода и криле за океани на вселената, подобие на който нося в себе си. Тая среща ме освободи и подтикна да извая себе си по-добре и покажа по-пълно възможностите на личността ми", пише Казаков. И наистина периодът след изложбата от 1976 докъм 1980 е времето, в което той еволюира и развива именно качествата, които го превръщат в явлението Казаков. Не знаем какво е казала Валие на Казаков, но свидетелството: "донесе ми свобода и криле", е повече от красноречиво за значението на срещата им.
По различни поводи или в писма (например в публикуваното тук писмо до Кирил Кръстев) Дора Валие продължава до говори за Казаков. Факт, който може би свидетелства и за едно нейно обръщане към културата на своята родина, която тя според признанието й не следи активно. В последна сметка, преминавайки в публичността, оценката й, както и рефлексът на казаното от нея в картините на художника пренасят докосването между двамата в сферата на вечните идеи и образи.
Факсимилно възпроизведеният тук оригинал на албума е притежание на госпожа Антоанета Войникова и е предоставен специално за това издание, което е посветено на 70-годишнината от рождението на Димитър Казаков.”
Руен Руенов

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]