Не беше тук и си отиде

Автор: Георги Томов

Коментари: 17

Издател Изток-Запад
Брой страници 260
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 345 грама
Размери 14x21
ISBN 9786191522446
Баркод 9786191522446
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 12.90 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 10.00 лв.

Първата книга с разкази на Георги Томов е силен дебют, какъвто рядко се среща. С богат житейски опит зад гърба си, в "Не беше тук и си отиде" той разгръща смайваща палитра от чудновати истории, дишащи живи герои и сложни морални дилеми, които нямат лесно и вярно решение - всичко това гарнирано с чудесен, зрял стил на писане. Сред тези страници има какво ли не - смях, тъга, щастие, има болка и сълзи, но най-вече дълбоко, проникновено разбиране за същността на човешкото в толкова различните му форми. Има ги хората, слаби и подвластни на страстите си, но и силни и помитащи всички прегради, когато си изяснят какво искат от този озъбен живот - и се пресягат да си го вземат. Много от героите са успели наглед, но са загубили човешкото - и тръгват спешно да наваксват пропуснатото.
Умът не забравя, сърцето не прощава, всичко е винаги тук и сега, дори и привидно куп сезони да са се изтъркаляли. И си плащаш за всичко, плащаш скъпо и прекомерно много, защото животът е най-големият лихвар. И често осъзнаваш твърде късно, че той не е бил тук... и вече си е отишъл.

Ключови думи: По една история на ден

от Юлиана / дата: 08 юни 2018

Тази книга е удоволствие за сетивата! Забавни разкази, написани талантливо, за всеки по нещо - любов, романтика, обич,приключения и чист тържествуващ хумор, пипнати са отвсякъде. Не съм чела наскоро толкова свежо написани разкази от български автор като тези.

от Ели / дата: 14 май 2016

А, да, и доста от женските персонажи са силиконките на прехода или залюханите домакини на соца, които не виждат по-далеч от тенджерата и носа си. Абе има и други жени, бре, даже и в това разглобено време, не са само тия харпии, които авторът е изброил (с едно изключение) :) да се надяваме, че в следващия си сборник няма да е такъв женомразец чак ;)

от Ели / дата: 12 май 2016

Определено добър разказвач е авторът - разказите звучат, както е казал един друг разказвач, напълно истински като взети от живота, т.е. 100% измислица. Всъщност първият не ми беше дотам достоверен накрая , но като цяло сборникът е чудесен. Само дето може би на хората, родени след 1991 г. някои ситуации и герои няма да им говорят много, или ще им се видят странни.

от Цеко / дата: 28 мар 2016

Поредният пример за бездарността на съвременната българска литература, издаден най-вероятно от "приятел" с издателство.
Коментарът е редактиран от администратор.

от true story / дата: 01 фев 2015

Хубаво е, че "римляните" пишат книги :D

от Марлена Гетова / дата: 08 мар 2014

Поздравявам Веселин Максимов за точното, аргументирано и емоционалнообагрено мнение за сборника разкази на Георги Томов "Не беше тук и си отиде" Макар че подходих с известна доза съмнение и подозрение към този абсолютно непознат за мене автор, достатъчно беше само "Пан Шветлан Железния" да ме завърти в странната си неповторима орбита, за да осъмна в ръцете с тази книга...Благодаря на автора за удоволствието, за лекотата , с която поднася пъстрите си сюжети, за умението да те включи сам в интригата, да те накара "да скочиш в пропастта, за да разбереш дали можеш да летиш"...Благодаря му за приятното му чувство за хумор и особено за тънката му самоирония, на каквато малко съвременни автори днес се радват....Благодаря му за майсторската дисекция на нашето разглобно време...Благодаря и за мирното съжителство между романтика и предизвикателен натурализъм, което е позволил в интригуващите си текстове...За мен това е РАЗКАЗВАЧ С БЪДЕЩЕ!



от Внук на инженерче / дата: 20 фев 2014

Ако от всяко инженерче ставаше писател, дядо ми щеше да е Достоевски. Всеки да работи това, за което е учил.

от Ел. / дата: 06 авг 2013

Най-добрата книга със съвременни разкази за 2013!Вярно до края на годината има още време,но едва ли някой ще надмине Не беше тук и си отиде....

от Станислава Берова / дата: 05 авг 2013

Не става за четене и е досадна.

от Читанко / дата: 18 юли 2013

Слаба графоманщина, типична за български автор недомислица.

от изд. "Изток-Запад" / дата: 10 юли 2013

Последната реплика е недостоверна. Поредицата "Гравитация" бе приета чудесно от четящите и се надяваме да има прекрасно бъдеще.

от Книгоман / дата: 02 юли 2013

Четох в интернет, че това е последната книга от библиотека Гравитация. Изглежда поради слаб интерес поредицата се закрива.

от Курнелия / дата: 02 юли 2013

Майстор е!!Признат е!Успех!!!

от томази / дата: 02 юли 2013

ето как авторът си е признал графоманщината писмено !!! документирано, прономеровано и прошнуровано !!!
http://Линкът е изтрит от администратор.

от Дъблинчанин / дата: 27 юни 2013

Бездарна графоманщина.

от Omertta / дата: 25 юни 2013

аман от шуро баджанащина...

от Камелия / дата: 25 юни 2013

Георги Томов е брат на Петър Делчев, радостно е, че кръвта вода не става и цялото семейство с литературни таланти. Мислех, че след Кастинг за месия скоро няма да прочета хубава българска книга, но Томов надмина очакванията ми. Този сборник трябва да влезе в учебниците, защото поставя нови измерения пред жанра на краткия разказ.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

 


Когато Господ е целунал с талант и усет към словото тези двама братя – Георги Томов и Петър Делчев - те сами са си "поделили" времепространството  в своите разкази - единият се е загнездил в Трънския край в далечните времена, когато още дрънчат окови (П.Делчев), а другият широко се е разположил в съвремието ни (Г.Томов) с неговата пъстра палитра от изненадващи и странни сюжети, от които не можеш лесно да се откъснеш...Независимо кого от двамата съвременни разказвачи ще избереш, веднага ще усетиш, че той вече майсторски ти е метнал ласото още с първия си разказ и после...спасение няма! Четеш задъхано всичко докрай!


           Георги Томов изненадва читателя още със заглавието на сборника си с разкази - НЕ БЕШЕ ТУК И СИ ОТИДЕ - и смущаващото е не толкова в оригиналното оксиморонно внушение, колкото в умението му не да дава решения на сложни житейски казуси от всякакъв характер (морален, политически, социален, интимен),а  да поставя въпроси, майсторски включвайки те и теб самия в проблематиката. С несекващо любопитство и упорство той пита за всичко - за силното и слабото у човека, за истината и лъжата, за странностите на любовта и страстите човешки, за верността и предателството... Георги Томов не престава да пита и самия себе си, да се преоткрива и безмълвно да настоява и ти да направиш същото, за да не оставаш длъжник на този най-безмилостен лихвар - живота...И всичко това чаровно оцветено в непринудения му хумор и блестяща самоирония, с каквато малцина творци могат да се похвалят днес. А това е всеизвестно, че е най-точният тест за интелигентност. Трудно е да повярваш, че книгата е негов авторски дебют, който се чете и с лекота , и с настървение...


         Аз бях изненадана особено от факта, че един пунктуационен знак в края на разказа , дал името на сборника, може да е в състояние да понесе на нищожните си плещи  една голяма философска идея - една ЗАПЕТАЯ  със своето присъствие или отсъствие може да те хвърли в размисли, прогонващи съня ти нощем в търсене на отговори за пълнотата или пустотата на собствения ти живот, който неусетно се изнизва край теб... И разбираш, че без да ти се натрапва, Георги Томов те е повел към твоето пътуване към себе си...Спираш на някой ред, прочиташ го отново и осмисляш по нов начин случващото се край теб..."Не , беше тук ... и си отиде." и "Не беше тук и си отиде!"


      Трудно е да избереш любим разказ в този пъстър калейдоскоп...но със сигурност всеки ще го направи. Защото всеки е преодолял някакъв страх през детството си по своему ("Бадири"); всеки е счупил поне един чужд прозорец, който..."така си беше"("Така си беше"); кой не си е мечтал за почивка в Санторини, а пък го замъкват на...Априлци...("Априлци"); а кой би отказал секс под звуците на един "Перуански джаз"...Понякога ти се струва, че авторът на места е откраднал мислите ти, подслушвал е копнежите ти, надниквал е с дискретно любопитство в леглото ти... и се е втурвал към теб със "завързани очи"... При Г.Томов любовта "избухва", телата "вибрират" и "влизат в резонанс", за да настъпи..."моментът на истината" и "...отцеждането на страстта".


      Е, как да не прочетеш тези разкази?!


 



Марлена Гетова – приятел Хеликон Бургас


Марлена Гетова, приятел Хеликон Бургас

Ако искате да отметнете тази книга от чиста снобария, за да я пишете в графа „Знам я”, можете да го направите. Но ще бъде жалко. Защото „Не беше тук и си отиде” на Георги Томов е книга за Четене. От първата до последната страница  в нея говори самият живот, а след първия разказ няма да я оставите, докато не видите задната корица. Ако не сте срещали хора като пан Шветлан Железния, значи сте живяли напразно и трябва да вземете мерки. Ако не ви е спирал дъха от същество като Бадири, значи досега сте вегетирали в аквариум, ако не знаете за сексуалните навици на хамстерите, значи не разбирате нищо от майтап, ако, ако, ако... Механичното изброяване на разказите в тази книга няма да бъде нито нов, нито оригинален похват. Затова ви моля да послушате моя съвет: Непременно я прочетете!


 


Тук има всичко – цигани, турци, руснаци-мутри, българи-мутри, военни, неудачници, проститутки, деца, бащи, майки, баби, дядовци, тук е целият живот. И когато спрете за момент, за да преосмислите четенето дотук (не, че е нужно, мисълта на Георги Томов тече бързо и увлекателно, сякаш всичко се случва пред вас), може би ще се запитате дали авторът няма предвид точнно животът, с неговия бърз, истеричен и интересен ход – не беше тук, чакахме го, но си отиде. Героите в книгата са изключително пълнокръвни – те са слаби, небрежни и се плъзгат по повърхността, но когато трябва стават (или са били) железни и сурови, героични и безкомпромисни. Именно, както закона на живота – нищо не е само бяло или само черно. Случките в „Не беше... „ са толкова истински, че дори и да не сте професионален репортер, със съответните изкривявания, на устните ви няма как да не напира въпросът „А каква част от описаното е истина и каква – авторова измислица?” Въпросът сам по себе си е глупав, защото, както и в случая с творението на Георги Томов, отговорът е стереотипен – „Нищо не е 100% измислено и нищо не е 100% истина”.


 


Тук, обаче, съм сигурен, че поне 90% е истина, толкова е пълнокръвно, любопитно и интересно. Имам собствен критерий за книга. Смятам, че тя е интересна, ако читателят успее да си представи образите и сюжетната линия в нея. „Не беше тук, но си отиде”, дори и да сте най-безнадеждния и праволинеен българин, ще си представите много ярко, гарантирам ви! И ще си спомните как като дете сте произнасяли мантрата на всяко поколение „Не съм аз, то така си беше”. И... но да не повтарям думите си в началото. Георги Томов е брат на Петър Делчев, чиято монументална „Кастинг за месия” ви представихме неотдавна. Разликата в изказа и похватите между двамата е колкото от Земята до Луната. Ако „Кастинг... „ на единия брат ви е дошла прекалено трудносмилаема, умозрителна и навяваща мрак за бъдещето, съветвам ви да опитате „Не беше тук... „ на другия.


След това ще я разказвате.

Веселин Максимов, приятел на Хеликон Бургас