Адриана

Автор: Теодора Димова

Коментари: 7

Издател Сиела
Брой страници 164
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 192 грама
Размери 20x13
ISBN 9789542800217
Баркод 9789542800217
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Аз не дописвам и не продължавам незавършения роман на Димитър Димов. Категорично искам да кажа, че това не е начинът, по който баща ми би довършил своя роман без заглавие. Но образите и сюжетът в него възпалиха в един момент въображението ми до крайност, до невъзможност. Отдавна зная, че писането не само че не е безобидно, но то е и много опасно занимание. Има моменти, в които е много трудно да се справиш с него, да се изправиш. Например когато разбереш, че героите от една книга са живи същества. Че една книга трябва да бъде завършена, за да могат те да умрат като нормални същества, като нормални герои от този свят и тази литература".
Теодора Димова

от Милена / дата: 16 юли 2017

Книгата ми хареса,дълбока и човечна.Има си и сюжет,и образи,просто
трябва ум и сърце да ги разбереш, и почувстваш,,

от Игнатова / дата: 25 яну 2015

Една от добрите книги на една много силна писателка. За първи път от години прочитам книга на един дъх. Много човечна.

от читател(ка), част 2 / дата: 29 апр 2011

всъщност, начинът на писане е велик. не знам защо трябва да се сравняват бащата и дъщерята. аз и двамата ги обичам, без да имам нуждата да ги оприличавам един на друг или да си измислям стилови конфликти между текстовете им. и все пак: от гледната точка на любител на съвременната литература, казвам, че теодора е много, много силна.

от читателка / дата: 08 дек 2010

Напълно подкрепям изказаното от двете дами мнение!!
Като възторжен фен на Димов, в това число и на неговия незавършен "Роман без заглавие" , трепетно минавах през редовете на продължението в очакване да открия неговата гениалност( въпреки, че авторката се разграничава от баща си) и така характерния за творбите му полъх на фатализъм - нищо подобно, тотално разочарование, претенциозно, предвидимо и досадно писане. Едва ли фен на Димов би се изкефил на подобно писание!! И, Мишо, това няма общо с литературна модерност, актуалност на похватите и т.н - за мен това е просто недостатъчен талант или поне абсолютно несъпоставим с този на Димитър Димов.

от Мишо / дата: 02 фев 2010

Май нито един от вас не е запознат що е то съвременна литература? Отворете която и да е съвременна книга и ще видите същият маниер на писане, има и къде-къде по-неразбрани. Показвате само собствения си консерватизъм и незапознатост с развитието на литературата и нейните течения, нищо друго. Ходете четете за влюбени вампири, тях поне сигурно ги разбирате. А относно това дали си е мислела, че може да пише като баща си - мило Анче, то си пише още в описанието по този въпрос лични думи на авторката, ама май тебе те е домързяло да прочетеш и осмислиш дори това...

от Ana / дата: 01 мар 2009

Изключително лошо написана книга! Не знам защо авторката е решила, че може да пише като баща си??!! Няма и 1% от неговия талант-просто една досада и препрочитане по 2 пъти на едно изречение за да разбера смисъла му. Може и драматургия да е завършила, и английска филология, но българкият език и граматика не са силните й страни.

от Соня / дата: 17 мар 2007

Доста се измъчих с тази книга. Претенциозно написана, а всъщност -нищо! Нито сюжет, нито образи. Остава впечатление от едно объркано бърборене. Авторката има сериозни проблеми с литературната форма - пише накъдето я духа вятъра и май не знае как да свърши

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Теодора Димова е родена през 1960 в София. Завършва английска филология в СУ \"Кл. Охридски\". Първата й пиеса \"Фюри\" печели през 1987 година награда на конкурс в БНР. През 1999 е публикувана в сборника Нова българска драма.

Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.

Поставени пиеси:


\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.


\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000


\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000


\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001



През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:



\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"


Силвия Чолева, Литературен вестник


\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"


Милена Кирова, в-к КУЛТУРА


\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"


Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ


\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"


в-к \"Стандарт\"


\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"


Елена Кръстева, в-к МОНИТОР


\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"


в-к ДНЕВНИК


\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"


Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ