Жената от пясъците

Автор: Кобо Абе

Коментари: 0

Издател ИнфоДар
Брой страници 240
Година на издаване 2010
Корици меки
Език български
Тегло 254 грама
Размери 0x0
ISBN 9789547614376
Баркод 9789547614376
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 14.00 лв.


Номиниран за Нобелова награда за литература
Наглед странна, страшна и прозаична история, „Жената от пясъците” е екзистенциална човешка драма – пътуване от яростта през примирението до осъзнаването, – в която борбата с живота е може би смисълът на самия живот. Мъж и жена в къща, потънала сред пясъците. Много различни и в същото време еднакви – човешки същества, денонощно впрегнати в борба с пясъка. Толкова близо до морето и безкрая, до цивилизования свят, а принудени да живеят в дълбока дупка без изход. Ужас, самота, примирение, любов и огромният стремеж да избягаш от клетката. А дали ще можеш, когато оковите са вътре в теб? Дали си струва да избереш самотната свобода пред споделеното присъствие...

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Минаха няколко месеца, откакто прочетох „Къщата на спящите красавици“ на Кавабата Ясунари и бях готова за нов подвиг – друго японско произведение, което да се опитам да разбера. Стилът на Кавабата е много тежък за мен, Мураками пък е многословен, в което няма нищо лошо, но не е моят писател. Затова реших да прочета „Жената от пясъците“ на Кобо Абе. И съм очарована. Пак го има онова азиатското, което се мъча да разбера – самотата, отчуждението, дългът към родина/дом/човек, неразбирането от страна на другите... Всичко това присъства в тази книга по един уникален начин и ме накара да я прочета буквално за няколко часа.

    Един мъж, който отива в пустинята, за да намери нещо ново.
    И
    Една жена, изгубила всичко в пясъците. Чакаща нещо ново.

Пясъкът ги свързва и ги разделя. Той  е едновременно свобода и затвор. Той е в постоянно движение и е свободен, но затваря хората с огромни прегради.  Имената на хората не са от значение в този пясъчен свят.
Мъжът е измамен, заловен и направен роб. С всички сили и средства той се опитва да избяга и да бъде отново свободен. Но какво е свободата, ако не можеш да я споделиш? А жената е щастлива, че има някой до нея, който й помага да изрива пясъка. Щастлива е, че не е сама.  
Кога човек се променя, кога губи всичко, което е имал и това, което преди е било важно, вече няма значение? В „Сияние на жена“ Ромен Гари казва: „... не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно.“ И ето, тук имаме мъж и жена, които са събрани не по волята на съдбата, а по волята на човешки същества и това не води към щастие и прекрасен живот. Има ги и хубавите моменти, но всичко е изкуствено, неистинско и невечно. Дали има любов, само те знаят... Към края на книгата главният герой си мисли: „Търпението не е задължително загуба. По-скоро загуба е, когато търпението ти е победено.“  Когато обаче търпението се превърне в примирение със съдбата, когато навикът и познатото заменят желанието за „свобода“, тогава човек се променя. Тогава губи, всичко което е имал и се изправя пред непознатото. Когато има шанса да бъде свободен, какво ще избере Човекът – самотата на свободата или уюта на познатото и присъствието на една жена...
Интересно как някои песни идеално се свързват с книгата, която чета. „Жената от пясъците“ я свързвам с песента на Dir en Grey – Kodou. “Subete wo yami ni...” - това звучеше в главата ми, докато прелиствах страница след страница от тази тъжна човешка история.

Станислава Чалъкова, Хеликон - Велико Търново