Гръцко кафе

Автор: Катерина Хапсали

22 мнения

Издател Колибри
Брой страници 270
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 272 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191505029
Баркод 9786191505029
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 8.50 лв.

„Така и не се научихме да се обичаме, без да държим да сме еднакви. Без да вкарваме другия в собствената си схема.”

ФАТАЛНА автомобилна катастрофа с гръцки бизнесмен, преобърнала живота на младата му съпруга – българска журналистка. Сурова истина, изплувала на повърхността. И смело навлизане в дълбините на родовата история, в които ТЯ (Катерина, Жената, Пречистващата се) търси себе си и от които изтръгва енергии за справяне с болката...

Това е само сюжетната рамка на романа „Гръцко кафе”. Сплитайки автобиографично и фикционално, историческо и интимно, той дръзко разтваря пластовете на времето и се вглежда в разломите му, спотаили първични сили, стари конфликти и стереотипи.

Всъщност „Гръцко кафе” е разказ за Балканите, за ГРАНИЦИТЕ на Балканите – парадоксално свързващи и разделящи. Тях историята немилостиво изпитва, завихряйки в странно безредие разпокъсани човешки животи, национални комплекси, архетипи, разтърсващи страсти на устояващи мъже и жени, горди жестове, сдобиващи се с ценност чрез белезите от раните... Но преди всичко това е разказ за границите в самите нас, за границите в съзнанието, които и днес упорито укрепват собствените си територии и чието преодоляване винаги е свързано с травмата – на миналото и на паметта.

„Гръцко кафе” е блестящо написан роман. Фрагментиран, с деконструирана хронология, той е паноптикум от „малки” и „големи” истории, виртуозно споени от множество гласове, които свободно преминават през времето и пространството и дават сила на настоящето. Той е притчово-песенен, писан е сякаш от утробата – една съкровена изповед на Майката пред Сина, който ще продължи не само нишката на живота, но и на разказа.

Но най-вече „Гръцко кафе” е модерен роман, който без страхове оголва уязвими места и приканва не само към размисъл, но и към разговор – за нашата обреченост да сме СВЪРЗАНИ.

Ключови думи: Балкански корени, Любимите книги на книжарите от Хеликон, Топ 100 за 2015 година, Доказано добри книги, ТОП 50 Художествена литература 2016, ТОП 20 Българска художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, Силата на женското перо

от Четец / дата: 24 фев 2016

Напомня много на Елиф Шафак - Копелето на Истанбул най-вече, и може би на Ловецът на хвърчила.
Бих препоръчала да има някъде визуализирано родословно дърво, защото от толкова много роднини толкова години назад, човек се обърква и вече не му е толкова приятно да чете.

от Дима Петрова / дата: 22 дек 2015

Романът е увлекателен, чете се леко и приятно. Фикцията в родовата история е преобладаваща и го твърдя, тъй като става дума и за моята родова памет (по майчина линия съм и Станкова и Запрянова). Моят син знае доста по-различна, не толкова напудрена история, но романите са за това, да вплитат имагинерното със зрънца истина. Саавски царици в Пиринския край не смятам, че е имало.

от Мир / дата: 11 ное 2015

Не съм очарована. Много ми я похвалиха и я започнах с голямо нетърпение. Но освен хубавия език, който използва, авторката не успя да ме грабне с нищо. Общо взето липсва сюжет. Присъединявам се към коментарите по-долу, че са нахвърляни описания за твърде много фамилни герои, кой от кой по-по-най. Звучеше ми повърхностно през цялото време, изброяване на разхвърляни минали събития, повече за да се похвали авторката с родата си (наистина това е посланието към сина й, но не смятам, че е нужно да се увековечава по този начин) и да упражни таланта си да извайва езикови вариации (това, признавам, й се отдава). Бюрото "Версаче", костюмът на Хюго Бос, чантите и всички останали глупости, на които странно защо се набляга, също ме подразниха много. За мен книгата няма дълбочина, не бих я препоръчала. Напомни ми на "Писма до Сам" на Дан Готлиб, но е на светлинни години от нея.

от Ели / дата: 09 ное 2015

Аз имам книгата, и ми хареса (не е световна класика, но е много добра на сегашния фон). Съгласна съм обаче с долния коментар - отношението към покойния съпруг е злостно и дребнаво, особено накрая пък съвсем се избиват някакви комлекси, и остава неприятен вкус от края (не горчив, а по-скоро мътен). Иначе езикът и сюжетът са на ниво, наистина е хубава книгата, ярка ми е и я помня, но да не беше тая утайка накрая. И не е утайка от кафе. Странното е, че с времето ми стана по-неприятна, като я захванах втори път, и просто я захвърлих именно заради това.

от Иван Генов / дата: 11 сеп 2015

Случи се да познавам доста добре съпруга й... Смятам, че романът е оригинално написан и безспорно има много достойнства. Въобще не съм моралист (опазил ме Господ), но едва ли прави чест на авторката това опростачаване на човека, за когото все пак се е омъжила (защо, като е такъв?) и от когото има син.... Какво ще каже на синчето си за баща му, като порасне? Че е бил елементарен и че не е чел и една книга от казармата ли, дори да е вярно това? И защо носи тогава неговата фамилия? Разбирам, че става дума за художествено произведение, но част от подробностите са стряскащо съвпадащи и сякаш подбрани така, че да унизят човека, който вече не е с нас. Моля за извинение, но ми стана тъжно за Полихронис. Няма да коментирам повече.

от Ели - до Мария / дата: 30 апр 2015

О, не, има безкрайно интересни негативни коментари :) Увлекателни и най-вече - аргументирани :) Аргументирането е това, което прави коментара ценен - както е в случая твоя в частта си за книгата. Та, както казах - приятна е, без да е световна класика, но четенето е за удоволствие, нали? А удоволствието едни го намират в приказен език, други в сурова картечна проза. Въпросът е да стане ясен аргументът на коментиращия, а не да се ползва думата "графомания" (трябва да я видя какво значи, явно е обидна :))

от Мария / дата: 30 апр 2015

Ели, за теб интересното писане на коментар е единствено хваленето или прехвалването. Другото- под ножа. Много елементарно е изказването ти. Колкото до книгата, дори и преднамерено напарфюмирания език се търпи заради оригиналния сюжет. Все пак е могло повествованието му да бъде по- правдоподобно. Но- струва си да се прочете.

от Йоана / дата: 30 апр 2015

Изключително интересен стил. На мен книгата ми хареса. Прочетох я на един дъх.

от Ели / дата: 18 мар 2015

Книгата не е в поредица Световна класика, но е много сладкодумно написана. Да, авторката залита малко в стил "Огледалце, огледалце", но интересния сюжетът и красивия език (да, красив и български, с повече от 3 синонима за едно и също нещо) компенсират това и са най-голямото достойнство. Книгата е оригинална и свежа. И - до предишните двама коментатори - абе тия коментари вие някъде във файл ли си ги държите, и правите копи-пейст независимо от заглавието и автора? Да знаете, че така изглежда, тъй че поне пишете по-интересно.

от Elena / дата: 18 мар 2015

Слабо и безидейно, липсва стил и речник. За жена, която пие толкова ракия и описва на всеки следващ параграф това, е ненужно префърцунено останалото графоманско излияние. Пошло писане, оставящо горчив вкус в устата.

от Бегбеде / дата: 16 мар 2015

Разочарование. Наивно и елементарно четиво.

от петрова / дата: 16 мар 2015

Коментарът е изтрит от администратор.

от деси петров / дата: 16 мар 2015

Коментарът е изтрит от администратор.

от img / дата: 09 фев 2015

Хареса ми книга и то много. Само един лош привкус остана в мен - все имах усещането, че авторката се самоизтъква, малко повече скромност би било по-добре. Иначе я препоръчвам :)

от Валентина / дата: 29 яну 2015

Много приятна книга. Чете се бързо, но остава в теб дълго след като си затворил и последната страница. Сладкодумна е авторката. Умело те потапя в минало и настояще, в реалност и приказка. Препоръчвам книгата, а на авторката - чакаме следващия роман.

от Поликсена Атанасова / дата: 27 яну 2015

Чудесен дебют за авторката,в книгата има много философия и мъдрост,останах приятно изненадана от това ,че български автор е написал нещо хубаво и стойностно,за разлика от повечето други,успех и на другата и предстояща книга.Пожелавам и тиражите на Елиф Шафак,защото като четох книгата ми напомня да нейния стил

от Марлена Гетова / дата: 25 яну 2015

Цяла нощ безсъние с "Гръцко кафе"...Сладко, горчиво, тревожно, разсмиващо, облагородяващо, разбуждащо... Автобиография и фикция. АЗ и НИЕ. Влюбената жена и влюбеният мъж. Опиянението и трезвостта. Шумотевицата на купона и достолепната тишина на планината. Безгрижието и тревогата. Веселието и тъгата. Усмивката и сълзите. Майчинството и бащинството. Родно и чуждо. Корените и светът. Верността и изневярата. Животът и смъртта.
Това е "Гръцко кафе".

от Ели / дата: 18 яну 2015

Дочетох я, вярно за 1 вечер :) Е, потвърждавам си мнението, много добър дебют! Не знам какви са сравненията от предните коментари, но всеки автор си е уникален (едни за добро, други за лошо). Тук има хубав роман, който шепне на читателя и го приласкава.

от Любомир / дата: 18 яну 2015

Фламбурари ли? Нищо против нея, ама тя пише за деца. Личи си, че не познавате стила на Хапсали и това е обяснимо, книгата едва днес се появи в книжарниците. Аз съм очарован от интервютата с Хапсали по повод на романа. Заслужава внимание, несъмнено.

от Ели / дата: 17 яну 2015

Взех си я спонтанно, по принцип твърдо избягвам нови български автори (твърде са ми алтернативни нещо), но с прабаба гъркиня нямаше как да го подмина. И началото ме очарова, езикът е красив, сюжетът - интересно поднесен. Има нещо от старите притчи, нещо от езика на легендите, нещо от приказките край огъня или на чаша вино с добър приятел, а същевременно връзката с днешния ден е силна и ясна. Ще си я дочета с удоволствие. Радвам се, че този стил на писане все още е жив у нас!

от Сияна / дата: 17 яну 2015

Авторката не може да се сравнява с Весела Фламбурари.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Ехо / дата: 17 яну 2015

Чудесен дебют. На добър час!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

    „Гръцко кафе” е прекрасен роман, в който една майка разказва на сина си за живота си с неговия баща. Това е една лична и емоционална история, предадена от Катерина Хапсали по необикновен начин.
Животът на героинята е като гръцко кафе – силно, горчиво, сладко и противоречиво, но истинско. А миналото й, наред със съдбите и опита на своите предци, й помага да преодолее всички изпитания по пътя си. Всъщност именно това минало е гаранция за успешното й бъдеще.
„Гръцко кафе” е роман за границите и за комплексите ни от тях на една територия като Балканите, за силата на традициите и влиянието им върху живота на хората.

Виолина Драгнева, приятел Хеликон Шумен

Изключителна книга, притежаваща безусловната сила да те погълне напълно в себе си и да те разтърси от житейски смисли и послания.

Венцислав Костадинов, Хеликон - Габрово

В семейния роман „Гръцко кафе“ от Катерина Хапсали (издателство Колибри) „млада жена, останала вдовица с бебе на ръце, се пробва да продължи напред, да се изскубне от депресията на ръба на лудостта“, така самата авторка определя творбата си. Това е първото нейно белетристично отроче, Катерина Хапсали е известна като журналистка, но животът е твърде кратък, за да се ограничаваме само в едно призвание и поприще, затова тя е и доктор по философия, и „човек на думите“, широко скроена личност, както се казва. За да забърка своето „Гръцко кафе“, Хапсали се вдъхновява от собствените си преживявания, но романът не е автобиографичен, както може да се стори на някого. Приликата между фикцията и фактите, която веднага се забелязва, е автомобилната катастрофа. Авторката преживява наистина такава трагедия и описанието на чувствата на главната героиня, българска журналистка, е красноречиво и силно. Трудно ще успее някой да си измисли всичко това по такъв вълнуващ начин. „Гръцко кафе“ е балканска история. А това може да означава само история, изпълнена с родови легенди, страсти, история за границите, които прекосяваме, за да стигнем до другия, за да стигнем до себе си. Защото нали знаете, че другият това съм аз. Разказвачът в романа е майката, която сякаш като приказка разказва семейната сага и най-различните й разклонения на своето малко момче. Семейството е онова, което ни държи винаги будни, което ни дава бекграунд, възпитание, основи, за да израстем от него и крушата да падне по-далече от дървото, малко по-далече с всеки следващ плод. И както в едно семейство отношенията са многолики, разнопосочни, с различни пластове и цветове, такава е и самата книга на Катерина Хапсали, тоест тя успява с този свой първи роман да изгради своя художествен свят. Населила го е, вдъхнала е живот на героите, оставила ги е на съдбата им. „Гръцко кафе“ може да ви загорчи на места, но ако кафето не е горчиво, то не е истинско. Ако някой все пак си пада по блудкавите напитки, да се свърже с нас, ще му препоръчаме друго четиво. А ние ще чакаме следващата добра книга на Катерина Хапсали.

от Хеликон

Четенето на романа на Катерина Хапсали  „Гръцко кафе” е бавно удоволствие. Поема се  на малки глътки,  защото е хем горчиво, като живота на една млада българка, описала загубата на гръцкия си съпруг в задъхан разказ до своя син. Хем  сладко, заради самоиронията и точната снимка на това горещо парче земя, с което имаме общо минало.


„Гръцко кафе” е роман стихия, без съмнение автобиографичен, но и без да се дистанцира от Историята.  Нея дълбае Катерина Хапсали от Балканските войни та да наши дни. Две фамилии, два полюса, превъплътени в лица толкова истински, че сякаш ги докосваме. Бащата Полихронис въплъщава всичко от което се възхищаваме и мразим в гърците – физическата сила, чувството за непогрешимост, ненаситния апетит. И когато четем „Гръцко кафе” мислим  на два езика, проникваме в билингвистична среда. За да покаже другия авторката вкарва непреводими или смешно побългарени цели фрази, тяхната експресивност води текста. Често  избухваме в смях или ни обзема тихо съзерцание. В душата се излива  думата „трептение”.


От  Родопите до  Средиземноморието  литературните асоциации, които отваря „Гръцко кафе” са много. Всеки ще намери своя прочит, читателките – изначалната женственост,  мъжете им –  автентичността на балканския мачо, вечно готов за битка, психолозите – преноса на  митологични архетипи в съвременни човешки характери, имигрантите – спомен от гурбета, нахранил самочувствието им ако не с друго, то с геополитически  скептицизъм  по отношение на  гръцкия тарикатлък .  А книжарите знаят към кого отпраща текста – Катерина на Димитър Талев и силните герои на Джефри Юдженидис, заедно с нежните афоризми навяващи  Казандзакис. Това е прецизиран и стилистично обмислен роман.


Опитайте „Гръцко кафе”! Без нито една строшена чиния, но с пламнало сърце ви го предлагам…

Людмила Еленкова, Хеликон Витоша

    Дебютният роман на българската журналистка Катерина Хапсали ни въвежда в историята на личностния й родов еклектизъм. Четейки го, имаме удоволствието да бъдем свидетели на един драматичен пъзел, обогатен с участието на български и гръцки герои.
    Миналото на Катерина е изпълнено с огромна доза драматизъм, меланхолия и автентичност, бележещи посоката на нейното бъдеще. Катерина намира утеха от нещастливия си брак с Полихронис, потапяйки се с чаша силно, студено ципуро или гръцко кафе в своя малък кът на спомени. Спомени, които са преживявани или съпреживявани, запомнени и преразказани до най-малкия детайл.
     Бракът й с Полихронис е плод на съвсем спонтанен порив за сбъдване на идиличното семейно щастие, само че 'силното гръцко момче' се оказва целеустремен и преуспяващ бизнесмен, човек, който свободно се потапя с пълна мощ в уродливостта на материализма и потъва в него до последно.
     Душата на Катерина е прикована към проявленията на този древен мъжки императив и тя е принудена да потъне в ежедневието на съпруга-мъченица, която попада в движението между родопските села, гръцките острови и безкрайните залези на Гърция и България.
     Романът буквално се поглъща на един дъх, но същевременно оставя и ясен привкус на всички усещания, мисли и разсъждения върху живота и смъртта. Родословното дърво на Катерина е изпъстрено с юнашки истории, балкански преживявания и традиционни фолклорни мотиви, доближаващи се до нашия роден бит. От друга страна, миналото на Полихронис, 'прожектирано' от Катерина, описва и разсъждава върху фундаментални ценности от гръцките бит, митология и фолклор. В романа проследяваме препратки към гръцки богове, произведения на изкуството, мойри и всеизвестни герои - фиктивни или истински. В тази шантава и в същото време, правдоподобна смесица, читателят има удоволствието да се потопи и да нареди този българо-гръцки пъзел сам. В никакъв случай цялостното усещане за този роман не е за тотален анахронизъм, подкрепен с исторически достоверни факти. Напротив - в тази полуавтобиографична минивселена откриваме съграден мост между вечните полюси - рай и ад, живот и смърт, фикция и реалност, легенда и истина, обич и омраза. Стилът на Хапсали е леснодостъпен и подпомага за цялостното потапяне в романа - потапяне на сетивата във водовъртежа на гъсто гръцко кафе, разбъркано със сребърна лъжица....

Венцислав Костадинов, Хеликон - Габрово

„Гръцко кафе” / изд. Колибри/е дебютният роман на Катерина Хапсали. Завършила икономика и испански език в САЩ, младата авторка се връща в България /своеобразен подвиг, според мен/ и се изявява като журналист или както тя самата казва за себе си - тя е „човек на думите”. Със своята книга „Гръцко кафе”, определяна от някои като автобиографична, авторката отваря пред очите ни семейния албум и ни поднася ароматно и гъсто кафе. Гръцко кафе, чиито съставки са съдбите на хора от различна националност, на горди жени и смели мъже, очертали със своите действия линията на историята. Една изповед на майката към невръстния й син, целяща да разкаже историята на рода, да го преведе през различните семейни тайни, за да може той сам, по-късно да намери себе си. История, показваща, че нищо на този свят не е случайно, че всички минали животи са части от един огромен пъзел, чийто край сме самите ние. Едно кълбо от преплетени съдби с общия корен на нашето родно място, врящия от емоции и страсти казан, наречен Балкани. Паралелно с разказа за миналото на рода младата майка разказва и своята история, красивата и нещастна любов с „голямото гръцко момче”, което е грабнало сърцето й с фалшивото, но искрено изпълнение на „Катерино, моме”. С толкова искрен тон е разказано всичко,толкова живописни са картините, не са премълчани неудобни факти и изневери, че образите оживяват и можеш да ги усетиш. Не знам до къде разказаната история е истина и от къде започва художествената измислица, но знам, че книгата „Гръцко кафе”е страхотна и ще я препоръчвам на всички, които търсят нещо стойностно.

Йорданка Петкова, Хеликон - Добрич

КАТЕРИНА ХАПСАЛИ завършва икономика и испански език в САЩ. От 2000 г. работи като журналист, макар че предпочита по-широкото определение „човек на думите” – неслучайно прави докторантура по философия.
Сред любимите ? медийни проекти през годините са предаването „Говори с нея” в Дарик радио, както и рубриките „Детектор на лъжата” и „Жени с история” в сп. ТЕМА. Тя е и първият главен редактор на сп. Harper’s BAZAAR у нас.
„Гръцко кафе” е дебютният ? роман, превърнал се в едно от най-продаваните заглавия за 2015-а година. Предстои да излезе втората книга на Катерина Хапсали, която носи заглавие „Сливовиц”.