Книгата е изключително приятна за четене и със сигурност ще допадне на всеки, който някога се е чудил какъв е смисълът на брака, не задушава ли той любовта и т.н.
Кажи да
Автор: Елизабет Гилбърт
| Издател | Прозорец |
| Брой страници | 320 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 252 грама |
| Размери | 0x0 |
| ISBN | 9789547336575 |
| Баркод | 9789547336575 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
|
|
|
"Да желаеш друг човек е може би най-рискованият от всички стремежи. В мига, в който пожелаеш някого - наистина го пожелаеш, - сякаш си взел хирургическа игла и си пришил щастието си към кожата на този човек, затова всяко разделяне оттук нататък ще причини разкъсана рана."
В края на романа "Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт се влюбва в бразилец с австралийско гражданство, който при запознанството им живее в Индонезия. Двамата се преместват в Америка и се вричат един на друг във вечна вярност, но се заклеват при никакви обстоятелства да не сключват брак заради тежкия си опит с предишни разводи. Но един ден Фелипе е задържан на американската граница и повече няма да може да влиза в страната, освен ако двамата с Елизабет не се оженят. С присъщите за нея увлекателност, остроумие и чувство за хумор авторката съпоставя различни гледни точки, сватбени обичаи и практики през вековете, засяга проблемите на днешното съжителство. Откровено споделя личните си страхове и опасения от законното обвързване и търси отговор на въпроса защо брачният съюз устоява на времето и скептицизма на хората. Любимката на толкова много читатели по целия свят отново е тук и прославя любовта, подтиква ни да се вгледаме в интимността и да се стремим към нея с всичката й сложност и последствия в реалния свят.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg
Ако сте любопитни по въпроси, свързани с брака - дали да го има или просто да се доверите на съвместното съжителство, то това е Вашата книга.
Авторката на „Кажи да” е подготвила една почти научна разработка на тема брак, изключително интригуваща и актуална.
Гилбърт представя вътрешната си борба „за” и „против” брака и ролята на жената в него, смесва разсъждения, факти и статистика, проучва западните и някои слабо познати общества, връща се назад във времето, за да ни предложи любопитни данни без излишен патос или драматизъм.
Виолина Драгнева, приятел Хеликон Шумен
С втората й книга още по-ясно осъзнах, че Елизабет Гилбърт е автор на ХХІ век. Нейните генетични корени са дълбоко свързани с развитото индустриално общество в Северна Америка. И затова още по-мило ми стана за провинциално- европейския ни произход на нас, българите. Дано още да задържим това ниво и свободата ни на избор да не стига дотам да избираме да нямаме деца.
Иначе книгата „Кажи ДА” на Елизабет Гилбърт не е лоша. Тя е съвестно и сериозно изследване на брака и предшестващата дилема - да се омъжа/оженя или не. Главната героиня трябва да се омъжи по законите на страната си за човека, когото обича – за да могат да живеят в САЩ заедно. Това е фабулата, другото са размишления по темата „брак” с мнения на автори от световната литература, философия, психология, интервюта в пътувания из Изтока на авторката, интервюта с нейни приятелки и прочее.
Има обаче и една много топла метафора за луксозното виненочервено палто с истинска кожена яка на далечната й баба, която си го е купила като мома. И после го разрязала и разкроила за коледни костюмчета на децата си, отглеждани в беднота. Много сполучлив паралел за съдбата на майката в съвременния свят – да изостави кариера, луксозен самостоятелен живот в името на своите деца.
Като цяло книгата не е противопоказна за тези, които мислят да се омъжат/оженят рано или късно. Тя не би трябвало да ги откаже да го направят. Би трябвало да ги накара да развиват интуицията си, да вярват на сърцето си, да знаят няколко прости правила за семейно съжителство и най-вече да бъдат щастливи с избора, който правят в живота си.
Иначе книгата „Кажи ДА” на Елизабет Гилбърт не е лоша. Тя е съвестно и сериозно изследване на брака и предшестващата дилема - да се омъжа/оженя или не. Главната героиня трябва да се омъжи по законите на страната си за човека, когото обича – за да могат да живеят в САЩ заедно. Това е фабулата, другото са размишления по темата „брак” с мнения на автори от световната литература, философия, психология, интервюта в пътувания из Изтока на авторката, интервюта с нейни приятелки и прочее.
Има обаче и една много топла метафора за луксозното виненочервено палто с истинска кожена яка на далечната й баба, която си го е купила като мома. И после го разрязала и разкроила за коледни костюмчета на децата си, отглеждани в беднота. Много сполучлив паралел за съдбата на майката в съвременния свят – да изостави кариера, луксозен самостоятелен живот в името на своите деца.
Като цяло книгата не е противопоказна за тези, които мислят да се омъжат/оженят рано или късно. Тя не би трябвало да ги откаже да го направят. Би трябвало да ги накара да развиват интуицията си, да вярват на сърцето си, да знаят няколко прости правила за семейно съжителство и най-вече да бъдат щастливи с избора, който правят в живота си.
Уляна Кьосева, пресаташе община Стара Загора
Вече познавате Елизабет Гилбърт с романа й станал популярен по целия свят - “Яж,моли се и обичай“. Сега може да се насладите и на продължението, написано в същия шеговит и поучителен стил, но пак с главен герой любовта.
Трябва ли да има една връзка официален завършек под формата на брак и как да успеем да го запазим, въпреки проблемите, които неизменно съпътстват едно общо съжителство. Каква е рецептата за един успешен брак и можем ли да се поучим от предишните си грешки, за да избегнем повтарянето им?
И накрая, не е ли по-важно взаимното уважение и разбиране пред формалността на подписа.
Трябва ли да има една връзка официален завършек под формата на брак и как да успеем да го запазим, въпреки проблемите, които неизменно съпътстват едно общо съжителство. Каква е рецептата за един успешен брак и можем ли да се поучим от предишните си грешки, за да избегнем повтарянето им?
И накрая, не е ли по-важно взаимното уважение и разбиране пред формалността на подписа.
Кристина Казакова - Хеликон Пловдив
