Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи

Автор: Мери Ан Шафър; Ани Бароуз

Коментари: 7

Издател Колибри
Преводач Анелия Николова
Брой страници 268
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 307 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191501359
Баркод 9786191501359
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 15.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 8.50 лв.

Януари 1946 г. Докато Лондон се съвзема мъчително от травмите на Втората световна война, младата писателка Джулиет Аштън трескаво търси сюжет за нов роман, твърдо решила да загърби военните събития и да пише само за слънчевата страна на живота. И тогава получава писмо от непознат – член основател на Клуба на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи, който е част от Нормандските острови. Авторът на писмото, попаднал случайно на името на Джулиет, отправя молба към останалите членове на клуба да пишат и те на младата писателка и така епистоларният кръг започва да се разширява, връщайки Джулиет обратно към военните събития, от които тя отчаяно се опитва да избяга. Така се ражда обаче един забележителен разказ за остров Гърнзи по време на германската окупация и за едно общество, забележително като името си. Книга за човешката душа, за човешките избори и междучовешките мостове – това, което нито една война не може да сломи.

от Нина Драганова / дата: 16 сеп 2015

Ако можех , бих й дала и 10 на тази книга. Толкова топла, непринудена и трогваща история, написана с тънко чувство за хумор. Накара ме да се смея с глас на места, на други да плача. Мислех, че вече не мога да чета истории за войната, но тази не е натрапваща се . Препоръчвам я горещо.
Ето мисли , които си вадих по време на четенето , когато беше възможно да ги записвам:

"Не искам да бъда омъжена, само за да бъда омъжена. Да прекарам остатъка
от живота си с човек, с когото не мога да разговарям или, което е по-лошо,
не мога да мълча. Не си представям по-голяма самота от тази.“
"Може би в книгите има заложен някакъв таен инстинкт за намиране на верния път, който ги отвежда до идеалните им читатели. Би било прекрасно, ако е така, нали?"

"Ето затова обичам да чета: някоя дреболия те заинтригува и това те отвежда до нова книга, където те грабва нещо друго, стигаш до трета и така нататък. Това е една геометрична прогресия, която няма край и служи единствено на удоволствието."

Ето и посланието на авторката :
"Ако не друго, надявам се героите и тяхната история да хвърлят светлина върху страданията и силата на жителите на Нормандските острови по време на германската окупация. Надявам се също така, че моята книга ще разпръсне семенцата на моето убеждение, че любовта към изкуството - било то поезия, разказване на истории, рисуване, скулптура или музика - позволява на хората да се извисят над всяко издигнато от човека препятствие."
Мери Ан Шафър
декември 2007 г.

от Кристина / дата: 26 дек 2014

Много приятна книга.

от Конкурент / дата: 05 сеп 2013

Още от заглавието си личи, че е бездарна амбициозна графоманщина.

от читателка / дата: 04 сеп 2013

Лека и приятна, макар историята да е свързана с ВСВ и оцеляването на островитяните от Гърнзи през войната. Плеяда интересни образи, доблестни и не толкова дела, интересна история за завръзка. Даже хепиендът ми се видя на място.

от Комбината / дата: 10 май 2013

Да, много хубава книга!

от Орфея / дата: 10 май 2013

Страхотна! Вижте коментара на Мария Донева тук: http://Линкът е изтрит от администратор.

от Роза / дата: 07 май 2013

еее прекрасна книга .. с удоволствие я прочетох. Геройте ти стават любимци, малко тъжна, малко смешна .. и разбира се любов :-)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Понякога едно странно заглавие може да те плени, да не те остави на мира. Докато не вземеш книгата в ръце...


Тогава разбираш, че няма нищо случайно.


„Клубът на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ ме преследваше още преди излизането си на пазара. Това заглавие ме разсмиваше без видими причини (освен може би абсурдността на тези картофени обелки). Остров Гърнзи ми се струваше нереално измислено място, за което никога не бях и чувала.


После книгата излезе, притегляше ме и привличаше... След това започнаха да валят и препоръки за нея.


Хванах я... и не я оставих до края!


Има нещо завладяващо в писмата, които прелитат в нея, в историите, разказни оттук-оттам, в стила на всички герои, в завръзките и развръзките.


Има нещо чаровно и мило в цялата книга. И мистериозно, и наивно, и омагьосващо като в книгите на Джоан Харис, и тъжно, като във всяко произведение, посветено на войната, и мило, като всяка история за приятелство, и очарователно, като всяка любов.


Тази книга е от онези, случайните, на които попадаш ей така, без да искаш и търсиш, но които те грабват и увличат, както може само една истински добре написана литературна творба.


Вземете тази книга и й се насладете, струва си!

Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман

Необикновена история, с очарователни герои и драматични събития. История за надежда и страдание, за смелост и малодушие, за любов и раздяла.


Има по-малко от всички човешки емоции и затова трогва и оставя ярък спомен.

Маргарита Аргирова, Хеликон София - Витоша