Любовта единствена

Автор: Лоранс Плазне

Коментари: 5

Издател Колибри
Преводач Галина Меламед
Брой страници 260
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 256 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191505210
Баркод 9786191505210
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Госпожица Д’Албрехт е петнайсетгодишна, господин Дьо Рамон няма възраст. Двамата се събират и разделят, и обичат, и мразят, и изживяват съвършената любов, преди той да я напусне завинаги, а тя да изгуби детето си и да се отдаде на самотно и аскетично съществуване. Лоранс Плазне разказва странната и покъртителна любовна история между благородната девойка и нейния учител с дълбок усет за тънкия психологически детайл, обръщайки се към най-неизследваните страни на най-романтичното човешко чувство. А изчистеният й, едновременно поетичен и точен език, сравняван с езика на Мадам Дьо Лафайет, е без еквивалент в съвременната европейска литература.

Романът „Любовта единствена” е веднага забелязан, високо оценен и удостоен с наградата „Шарл Омон” на Френската фондация (2005), а през 2012 г. получава и Наградата за литература на Европейския съюз (2012). Плазне е автор и на „Раната и жаждата” (2009) и „Диспропорцията на човека” (2010).

Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.

от Камелия Илиева / дата: 10 мар 2019

Книга, която никога няма да забравя.. Любовна история, която винаги ще помня. Обичам я и я мразя тази искория. Скърбя и съм щастлива. Велика!

от Десислава / дата: 12 окт 2016

Пълна загуба на време е тази книга...някак флегматична, монотонна.

от Александра / дата: 02 юли 2015

Книгата е прекрасна, с отличителен някак поетичен език. Различен от много от съвременните автори. Много особена и нежна любов. Като че ли няма излишен ред дори. Четете с кафе в ръка и се наслаждавайте.

от Рудолф / дата: 14 фев 2015

Бутиково четиво, не е за всеки.

от Виолина / дата: 09 фев 2015

Скъса ми сърцето. Измамно лаконична и лесна за четене. Четете! Накрая ще ви разнищи... За книга на тази тематика това е страховито постижение.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

       Лоранс Плазне е красивата френска писателка, носителка на литературната награда на ЕС, но за разлика от българския лауреат Милен Русков нейната история не е възрожденска и не е написана на котленски. А си е съвсем любовен роман в стила на французите, разбира се. Любовта единствена“ (изд. Колибри) разказва за петнайсетгодишната Луиз Катрин Д`Албрехт, която е израснала без майка, а баща й решава да я възпитава, без да показва обичта си по никакъв явен начин, глези я само с анонимни подаръци. И още на тази крехка възраст девойката среща голямата си любов в лицето на своя доста по-възрастен учител господин Дьо Рамон. В началото Луиз се измъчва от своята нерешителност, не знае докъде да се предпази и кога може да му се разкрие, сдържа чувствата и поривите на тялото си, но накрая се предава на обзелите я непознати до този момент и прекалено силни усещания и отдава душата и тялото си на прелъстителя. Господин Дьо Рамон като един истински Пигмалион я обучава на удоволствията на плътта и духа. Въпреки това заради него тя се измъчва и страда от ревност. Баща й я принуждава да напусне града и да се върне на село и тя заминава. Малко по-нататък любовният роман на Лоранс Плазне продължава със завръщането на Луиз в Париж. Там тя очаква любовника си, но той не се появява и момичето изпада в тревожност и тъга. Скоро след това започва да се интересува от хората с увреждания и изучава основите на медицината, за да може да лекува физическите им болки. Животът й продължава мирно и кротко край нейния баща, но след падане от коня си той умира и тя остава сама. Посвещава живота си на учението и започва да пише първата си книга. Благодарение на тази книга и думите в нея Дьо Рамон се завръща при Луиз. И двамата се отдават абсолютно и без скрупули на любовта си до мига, в който господин Дьо Рамон, почувствал се стар и недостоен за нейната яркост и младост, решава да я напусне, докато е бременна. Малко по-късно събитията се стичат още по-трагично за Луиз, но ние не искаме да ви разказваме цялата „Любовта единствена“, нека това направи самата Лоранс Плазне.

от Хеликон