Подчинение

Автор: Мишел Уелбек

Изборът на книжарите от Хеликон за 2015

8 мнения

Издател Факел Експрес
Преводач Александра Велева
Брой страници 300
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 363 грама
Размери 13x21
ISBN 9789549772975
Баркод 9789549772975
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 17.00 лв.

Последният роман на Мишел Уелбек “Подчинение“ предизвика огромен интерес. Книгата описва идването на власт във Франция на президент ислямист през 2022г. и очаквано е набедена за ислямофобска. Атентатът над Шарли Ебдо – няколко разгневени мюсюлмани родени във Франция убиват ляво-либерални карикатуристи и евреи – се проведе в най-подходящото време, за да увеличи продажбите на книгата.

През 2022 година с помощта на социалистите и центристите кандидатът на въображаемата Мюсюлманска братска партия Мохамед Бен Абс побеждава крайно десните националисти и завзема властта в Елисейския дворец. Държавата изпада в смут.
Това е основната част от сюжета на шестия роман на Уелбек.

Разказвачът на историята в романа, описан като типичния за Уелбек антигерой, е 44-годишен преподавател по литература, който от време на време проституира и е привличан сексуално от наполовина по-млади от него жени.

”Подчинение” внушава, че въпреки рекордно ниската непопулярност сред народа на френския президент Франсоа Оланд, той ще се задържи на поста си до 2022-а, но ще бъде елиминиран още на първия тур от кандидата на крайно десните националисти и от Бен Абс, който представлява измислената Мюсюлманска братска партия. С помощта на левите, центристите и дясноцентристката партия Съюз за народно движение, водена от бившия президент Никола Саркози, Абс печели изборите.

Известно френско списание твърди, че сюжетът “напълно прекатурва обществото”.

Ключови думи: Любимите книги на книжарите от Хеликон, Топ 100 за 2015 година, Книги-събития, ТОП 50 Художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, Съвременна европейска проза, Книги, които ни променят

от ishoshi / дата: 21 сеп 2016

Много повърхностна анотация, дано никой не я погледне, преди да се запознае с великолепния роман!

от Юлия Начева / дата: 24 юли 2016

Днес започнах да я чета , взех я от библиотеката по препоръка на любезна библиотекарка .
Мария Желязкова , рядко чета коментари по книги , но благодаря от сърце за вашият .

от Мария Желязкова / дата: 13 юни 2016

Не съм чела по-нескопосана и невярна анотация на книга. Това е все едно да четеш резюме на труд по ядрена физика, написано от пенсионерка-любителка на турски сериали. Тя, авторката на анотацията де, дали изобщо е прочела романа? Със сигурност не е разбрала нищо от него, независимо дали го е чела или не. И аз благодаря на 3, и ... бих се радвала ако издателствата си подбираха по-адекватно писачите на анотации, например сред подобни хора! За романа: в момента го чета, и много му се радвам. Толкова задълбочен анализ и точен изказ на причините за ситуацията, изобщо в Западна Европа, не само във Франция, дори в по-обобщен смисъл - в цивилизованото, просветено общество на 21-ви век, не ми беше попадал! Да, това сме ние в 21-ви век - едни завършени комформисти, които дори не си представят, че заобикалящият ги свят не е завършена вовек, гарантирана и бетонирана крайна даденост, а висяща на косъм въздушна кула, която може да бъде съборена всеки миг от другите, по-външни спрямо непосредствено заобикалящия ни свят. И че тези външни светове са безкрайно мотивирани, нахъсани и настъпателни; че ги води единствено волята да стъпчат и унищожат така нареченото Статукво на Западния свят (нещо, което те не крият) и няма да се задоволят с нищо по-малко от това. Защото това статукво - те го ненавиждат заради самата му същност, и имат и силата (като численост) и убедеността (като общностна спойка) да ГО счупят, да го разбият на парчета веднъж завинаги и да възцарят своята истина. Историята, разказана в романа на някого може да му звучи преувеличено и нереалистично, но всъщност тази история е напълно достоверна и няма ничакъв начин да бъде избегната! И именно чрез личните истории на отделните герои се налага абсолютното убеждение в неизбежността й - именно чрез техните истории (на отделните герои), чрез техните мисли, чрез тяхното примирение, чрез тяхната пасивност и отсъствие дори на идея за даване на отпор, авторът внушава цялата безнадеждност на това, което ще се случи, което вече се случва, в Европа. Ако хората на съвременния западен свят бяха по-склонни да преодолеят егоизма си; ако можеха да бъдат накарани да излязат от удобното си русло; ако можеха да преодолеят неудобството си да казват на глас нещата, които мислят, без да им търсят приемливата "опаковка"; ако можеха... Уви, времената, в които живеем не показват подобно нещо. Поведението на болшинството вещае крах на днешния начин на живот и обрича свободата на бъдещите поколения. И нищо не може да се направи. Не съм стигнала до края на романа, но не очаквам там да е посочен изход. Това, с което романът е ценен за мен е че някакси ми сглобява и последните части от пъзъла; дава ми достатъчни основания да приема неизбежността на днешния и утрешния ден; прави ме мъдра и примирена. Да кажа и за превода - чудесен е! Книгата се чете с истинска интелектуална наслада, тя е написана за да тласка към мисъл, към причинно-следствени връзки; подтиква към анализ и към приемане на логиката на историческия момент, който имаме честта да обитаваме. Такива книги няма да се пишат след още десетина години, не и в Европа, не и през следващите сто, вероятно и повече години...

от Четяща / дата: 25 авг 2015

И аз благодаря за коментар номер 3. Смятам, че е най-добрият, който съм чела по темата, заедно с коментара на Александра Велева в края на книгата.

от Никола / дата: 24 авг 2015

Страхотен коментар на номер 3, благодаря! Иначе литературните кифли като Х.Б., Темзи и сие вече побързаха да напишат "великите" си ревюта... Уви, доста нескопосани... Благодарност и поздравления на издателството за чудесното издание и превод!

от Николай Узунов / дата: 16 авг 2015

Първо, радвам се че псевдолитературни кифли като Х.Б. няма да проумеят автор като Уелбек. Второ, искам да благодаря на изд. Факел Експрес и на преводачката Александра Велева затова, че имаме на български език това издание (заедно с много добре обобщаващия и синтезиращ следговор от преводачката относно идеите на романа и на Уелбек като цяло).
Анотацията за книгата обаче подвежда, много при това. Читателят очаква някакво описание на глобални политики, на бъдещи исторически събития и нещо от сорта историческа антиутопия, която ще разказва за възможни събития и някак ще игнорира индивидуалното и чисто човешкото. Точно обратното е „Подчинение“. Роман, който се вписва в традицията на т.нар. постмодернизъм, запитвайки още веднъж основното верую на модернизма – Картезианското cogito, sum [cogito ergo sum]. Кога говорим за края на една епоха, за края на една култура? – не е ли тогава, когато нейните предпоставки станат видни за всички, когато те са разбираеми, не будят съмнение и не се дискутират. Тогава значи те са завършени, достигнали са до т.нар. маса, до всички, до общността (колко модерно е днес да се казва от всяка руса кифла: „Но нали аз мисля така?“ или „Всеки има право на мнение и това е моето мнение!“).
Силен текст питащ преди всичко за смисъла на човека в света, а смисълът днес му е отказван. Затова и главният герой е професор по литература: човек, който се предполага, че борави с някакъв смисъл (смисли?) и не пребивава само на нивото на делничността (не е едноизмерен по Маркузе). Показвайки оголването на подобно съществуване, на което постепенно се отказва все повече смисъл Уелбек не само критикува случващото се в Западна Европа и Америка. Не, защото „Подчинение“ не е от тези обвиняващи за всичко системата романи, които просто критикуват. Това не е и блудкав екзистенциален текст ала Камю, в който на човека е отредена тежка съдба и той си бута камъка без да знае какво да направи (ах, че трагедия!).
Големият разказ, свързан с темата за загуба на ценностите, е предаден през малката история на героя. Случващото се е фон на един живот, който все повече се лишава от смисъл: различни сексуални контакти, подтоплена храна в микровълновата, лекции, четени по задължение и т.н. Когато се появи нещо, което ти дава смисъл (или ти го налага, но тук, в контекста на Бурдийо, ще попитам дали всъщност смисълът не се налага, дори със сила? Как иначе се установява християнството?) в едно и без това объркано ежедневие, в което НЯМА големи разкази, няма Смисъл, ти го приемаш защото си свикнал да бъдеш комформист. Може да отидеш месец-два да постачкуваш и да питаш КОЙ? или пък да се подпишеш за някоя обществена кауза, но нищо повече – винаги негласно приемаш статуквото, което друг ти налага.
За съжаление днес всички сме такива: предпочитаме да НЕ мислим, предпочитаме нещата да се случват и по този начин негласно приемаме действителността. Но „Подчинение“ е и роман за страховете. Страхът на европееца пред Другия (нека не цитираме лустросаните притчи на Левинас, че Другият има лице и ние си го приемаме като друг, уважаваме го и т.н.) е повече от явен. Връщат ни циганите, третират ни като „трета ръка“ хора и т.н. От друга страна държави като Германия водят една доста спорна политика по отношение на мюсюлманите, която не се знае какви резултати ще даде. Имаме и още една константа – турците се модернизират, НО запазват своите изконни ценности, в това отношение те са много по-стриктни от православието, католицизма или протестантството.
Още веднъж поздравления за прекрасния превод и за това, че имаме „Подчинение“ на български език!

от Николай Узунов / дата: 16 авг 2015

Днес си я купих - кол***ех се между нея и романа на Льометр, но някак изданието ме спечели за каузата "Уелбек". След "По-широкото поле на борбата" мисля, че това ще е най-добрият му роман. Не ме остави равнодушен и не съм спрял да го чета... За сега обаче намерих две дребни печатни грешки: с.69 в бележка под линия е объркана годината на Жеронимо, а така също и едно объркано "да" на с. 67.
НЕ се заяждам - преводът много ми харесва и точно затова, защото е прекрасен, такива малки детайли изпъкват. Респект за преводача. Ще споделя повече след като я прочета. Определено ме очаровахте, изд. Факел Експрес!

от penzata / дата: 11 авг 2015

Що за глупаво изречение (от анотацията) е : "Атентатът се проведе в най-подходящото време", сякаш е някакво тържество или манифестация?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

В романа "Подчинение" Мишел Уелбек представя своята теза какво би станало, ако една модерна държава попадне под управлението на Исляма .
Този роман трябва да се прочете от всеки християнин и още повече от всяка една жена. Един цитат се запечата в съзнанието ми: "Ислям на всички езици значи подчинение". Уелбек описва в романа си как мюсюлманите губят много от човешките си права, особено потърпевши са жените.
Другият въпрос, на който можем да обърнем внимание, е ако отнемем всичко на съвременния човек - любовта, работата, социалните му контакти, душевния му мир, то той продължава ли да съществува? И ако на един човек - самотен, останал без цел в живота, му предложим каквото и да е, та дори и да приеме мюсюлманската вяра - той дали би я приел. Естествено, че да - та той ще се хване като удавник за сламка за всичко, което би допринесло за разнообразие и смисъл на живота му.
Според Исляма, се връща полигамията - мъжът може да има повече от една жена в зависимост от доходите му, отнемат се човешките права на свободния човек. Никой не може да преподава в университет без да е приел мюсюлманската вяра. Отнемат правата на жените - те могат да завършат образованието си на 12 години и след това да бъдат обучавани за домакини без право на работа и глас. Ислямът дава пълната власт на мъжа и връща жените години назад. Смятам, че една съвременна жена не би се примирила с това и особено успялата такава.
Мишел Уелбек е доста различен автор. Той пише безчувствено, студено, сякаш гледа отстрани и в същото време разказва от първо лице. Не се страхува да изложи на показ проблемите на времето, в което живеем и да разсъждава над тях.
"Подчинение" ще остане в съзнанието ми като плашещ с истината си роман, чиято история се надявам да не се сбъдне.

Силвия Каръкова, Хеликон Сливен

„...всъщност сърцето ми е закоравяло и изпепелено, за нищо не ставам.“
Жорис-Карл Юисманс

„Ако ислямът не е политика, той не е нищо.“
Аятолах Хомейни

Социална антиутопия, политически фикшън - така определят новия роман на Мишел Уелбек, станал заслужено сензация.
Онова, което ми направи силно впечатление е не, че една религия като исляма завладява Западна Европа, а състоянието, в което се намира съвременният цивилизован човек.
Смятам, че това е най-важното ударение в книгата.
Не политическите, социални, религиозни и исторически промени, които настъпват през 2022 г. във Франция, а разрухата на индивида като духовно същество, което, поради крайния материализъм, функционира само на физическо ниво, напълно лишено от смисъл.
Начинът, по който Уелбек изгражда образа на Франсоа, разрушавайки го в процеса на повествованието, е напълно отчайващ и безнадежден. Паралелно с това същият този герой, университетски преподавател, непрекъснато се връща към любимия си автор Жорис-Карл Юисманс, върху който написва и дисертация си.
Франсоа смята Юисманс за сродна душа и добър приятел, от когото го разделя повече от век време.
И двамата са интелектуалци, и двамата живеят във времена на небивал индустриален и технологичен подем, и двамата са прилежно отдадени на храната, алкохола, цигарите и секса. В края на дните си Юисманс, незадоволен от битието си, решава да приеме католицизма, надявайки се на нещо по-добро.
Франсоа отхвърля сценария за самоубийство и решава да приема исляма, за да се възползва от всичко онова, което новата религия му дава като облаги. За него това е различен път, по който да поеме, подчинявайки се, за да продължи лишеното си от смисъл съществуване, в което вече нищо няма значение.
„Нямаше да има за какво да съжалявам.“ – казва той в края на романа.

Затова онова, което днес наблюдаваме и очакваме - ислямизацията на света, бих добавила и бумът на религиозните течения, е резултат от бездуховното съществуване на човека.
По-страшното е, че религиите се превръщат в политика на тихо подчинение и управление на хората, възползвайки се от безизходицата, в която са.

Това е роман, който трябва да се чете сериозно.
Той звучи като будилник, който ни накара да осъзнаем същността на случващото се в днешния свят.

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Франция, 2022 година. Франсоа е застаряващ ерген и преподавател по френска литература на 19. век в университета „Париж III – Сорбона“. Животът му е лишен от харизма, инертен и до голяма степен в плен на апатията. Апатията, всъщност, е нормалното състояние на обществото към този момент – общество, живеещо в полусън, което дори не осъзнава какво би могло да го очаква.
Романът на Мишел Уелбек – „Подчинение“ за мен е основоположник на нов жанр в литературата – постантиутопия. Съвременното състояние на социума в 21. век е тотална обозримост на бъдещето в чисто битов план и на липса на идеали и вяра в трансцедентни ценности. Утопиите и илюзиите вече са мъртви. Ежедневното битие на описания от Уелбек главен герой всъщност е отражение на живота на хората след постепенното отмиране на идеала като стойност – идеал, не сринал се драматично (по начина, по който го описват антиутопистите от началото и средата на 20. век), а изчезнал безславно и без много шум. Чрез описанието на живота на Франсоа, всъщност, читателят лесно придобива представа за битието на homo sapiens днес, когато западните общества, издигащи в култ философията на индивидуализма, са стигнали до висока степен на самоизолация и алиенация на отделния човек. На фона на всичко това във Франция на власт в коалиция със социалистическата партия идва Мюсюлманският фронт, който налага нов, ислямски, модел на развитие на обществото. Хората, в инертното си ежедневие, въобще не очакват, че може да им се случи нещо, което не биха могли да си представят. Мюсюлманите, от една страна, са въплъщение на атавистичните страхове за това какво би могло да се случи с Европа, но от друга са използвани от автора като контрапункт – чрез перманентното притовопоставяне на техните и западните ценности в романа изпъква очевадният крах на западната ценностна система. Обратно на западния модел, новият президент Бен Абес налага мюсюлманските норми – мъжете имат право на по няколко жени, образованието (и особено това на жените) се свежда до минимум, а в обществото се налага системата на дистрибутизма, при която семейството е основна движеща единица. Бен Абес се ръководи от това, че не икономиката (както се смята на запад), а именно демографията гарантира оцеляването на обществата дори в чисто физически план. Лишавайки хората от образование, той ги връща към вярата в нещо трансцедентно, нещо отвъд обозримото, към мечтата и идеала за отвъд разсъдъчното, което ги поддържа живи във физическия и духовния смисъл на думата. Всичко това е противопоставено на западната социална система, която гарантира сигурността, но и сивотата на живота ни (неслучайно Франсоа упоменава, че след завършването на висше образование, мечтите на хората в Европа секват и животът им придобива тривиален, предвидим и цикличен оттенък и е лишен от патос и велики идеи), и в която човек получава обществените придобивки наготово, бидейки по този начин лишен от естествения си инстинкт за съзидание.
Нивата на обществена сигурност на запад са толкова високи, че връзката на модерния човек със семейството е нарушена. В романа си Уелбек лансира тезата, че не синовната обич привързва детето към майката и бащата, а инстинктът за самосъхранение. Когато физическото оцеляване на индивидите не е пряко обвързано със семейната единица, тя се разпада и отмира като ненеобходима. Обратно, при мюсюлманите клетката на семейството е запазена не само поради ниската степен на образование, но и поради естественото противопоставяне на „свое“ и „чуждо“. Бидейки малцинствена група, те съхраняват семейните микрообщности, за да гарантират съществуването си.
Франсоа постепенно загубва всичко, което му е носело смисъл в живота – приятелката си, работата си, родителите си, от които отдавна се е отчуждил, както и любимия си автор Юисманс (след като вече е казал в дистерацията и трудовете си всичко за него, той смята, че интелектуалният му живот приключва). След раздялата с приятелката си, главният герой е непособен да изпита удоволствие от сексуалните си контакти с компаньонки. Авторът поставя героя си пред липсата на алтернатива и Франсоа е принуден да се нагоди към табутата и стереотипите на ислямската политическа и религиозна система, защото, за жалост, в нагаждачеството се корени пътят към физическото оцеляване. Бидейки антиконформисти, хората несъзнателно са вървели към геноцид на самите себе си, ето защо когато традиционните общества успяват да наложат волята си над вялостта на нетрадиционните и развитите, развитите инстинктивно се връщат в лоното, гарантиращо съхранението на човешкия вид. Разбира се, главният герой има нужда от интелектуалните аргументи на новия ректор на Сорбоната Рьодиже, които да „приспят“ и притъпят атавистичния му страх от безсмислието и смъртта. Франсоа решава, че няма как да няма Господ, гледайки фотосите на космоса в дома на Рьодиже и стига до извода, че в света, може би, все пак има необозрими неща. Франсоа няма избор. Човек е zoon politikon и не може да оцелее без общество.
Творбата на Уелбек е лишена от илюзии. Тя не предсказва бъдещето, но както авторът заявява, представя атавистичния ни страх от това, което би могло да ни се случи.

Владимир Белов, Хеликон Сливен

Ако някой знае как да претвори ежедневния ни пъстър и ненормален живот в завладяваща литература, това е именно „пророкът на песимизма“, смелият провокатор Мишел Уелбек. Скандалният французин неведнъж е бил в центъра на вниманието със своите типажи и сюжети. Темата за шансовете, които ни се дават и които неизменно пропиляваме, защото ни е заложено да се проваляме, е любима на Уелбек и в „Елементарните частици“, като я продължава и в своя последен роман „Подчинение“ (Издателство Факел Експрес). Иранските аятоласи издадоха смъртна присъда на Салман Рушди, ислямски организации във Франция съдят официално Мишел Уелбек, дали случайно фанатиците не са взели вече на мушка и неговата непримирима особа, чудим си се просто така. В „Подчинение“ авторът хвърля един съвсем нефантастичен поглед към близкото бъдеще и вижда начело на Франция президент мюсюлманин. През 2022 година във Франция се приемат нови закони, които разрешават многоженството и въвеждат ислямската образователна система, която не е далече от шериата. Критиците наричат този жанр антиутопия, но все пак се замисляме не на шега дали всъщност не става дума за най-обикновен реализъм. Във Франция книгата излезе на 7 януари, датата, на която ислямистите извършиха нападението на вестник „Шарли Ебдо“, при което загинаха 11 души. Живеем в странни, нервни и опасни времена, така че песимизмът на Уелбек си е напълно уместен и разбираем. Няма смисъл да си крием главите в пясъка, така или иначе всеки ден ставаме свидетели на промени. Народите мигрират, ислямът е отново на поход, невъоръжен, но мюсюлманите, навлизащи в Европа днес разчитат само на едно единствено оръжие, на своето възпроизводство, на своята лавинообразно растяща популация. И когато застаряваща бяла Европа стане 49 процента, а младият напорист ислям стане 51 процента, романът на Мишел Уелбек вече няма да бъде наричан антиутопия, а само и единствено пророчество. Романът „Подчинение“ вече е популярен по цял свят. Някои хора са склонни да го приемат като предупреждение, за други е само анализ на ситуацията, но ние няма да правим оценка на неговите идеи. Ние само ще ви обещаем едно неустоимо и актуално четиво от френския майстор.

от Хеликон

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ и „Платформата“.