Разказът "Сиромашко лято" печели първа награда в Летния Facebook конкурс "По стъпките на лятото" - раздел проза.

Динко затвори телефона умислен. По лицето му предателски се плъзна едва сдържана, тежка и гореща сълза. Последния път, като се прибра, им остави само осем лева. Нямаше други и отиде на работа на автостоп. Закъсня, а не обичаше да го гледат накриво. А как да обясни, че е пътувал 46 км на автостоп. Кой го беше еня за това? А и това не беше извинение, че няма пари за пътни. Отдавна не закусваше, за да не харчи излишно, не излизаше с приятели никъде, нищо не си купуваше въпреки крещящата нужда от някоя дреха или обувки, а в последно време спря и мотора си да кара. Но никога не взе и един лев от пациент. Не, че не му предлагаха, обаче имаше свои правила. За да лекува се беше клел и го правеше с любов и старание. И заплата получаваше за това. Не можеше да взима пари от болни хора. На тях повече им трябват щом са болни. Вечно с празни джобове, ядеше от храната в болницата, колкото и да беше отвратителна. Отслабна почти 16 кг, но това по скоро го направи да изглежда още по строен. Изглеждаше внушително - висок и добре сложен, с изумителна физическа и психическа устойчивост. А и как иначе, при неговия ритъм на живот и безсъние. Работеше на три места, спеше където и както свари, но винаги се усмихваше и бе готов да помогне с каквото може, толкова безрезервно та чак до наивност понякога. А намираше време и да почете, голяма слабост му бяха книгите и поезията. Четеше жадно и ако силите го напускаха, затваряше очи със съжаление, че хората са длъжни да спят за да се възстановят. Загубено време беше за него сънят. „Половината ни смислен живот изгубен в безсмислието на небитието" - обичаше да казва. Замисли се за безизходицата, която като лешояд кръжеше над главата му. За всички онези задължения, които чакаха само неговите две ръце. За децата, за бъдещето им... „ Ами ако ни вземат къщата? Какво ще да стане с тях, с децата?" Тези два въпроса го изгаряха отвътре. Не можеше да го позволи, трябваше да има някакъв изход. А и годините му не бяха малко, за да вземе някакво по радикално решение, оставаха по малко от пръстите на едната ръка до шейсетте. Докато имаха ресторанта на брега на морето се справяха, но завистници го запалиха и изгоря до основи. Нямаше спестени пари да го възстанови, а и дългове натрупа. Някой би казал, че е безумство да имаш дете на тия години, но за това възраст няма, а и как да им обясниш, че това е дар божи. За вярата, че това е прероденият им починал син. Отиде си само на 13 години. Дъщерите вече са големи, каквото и да станеше с тях, те щяха да отгледат сестра си. И сега се държаха като малки майки. Умираха за малката Поли. В очите им блестеше искряща и пълна с животворна радост обич, щом я вземеха в ръце. Никол и Пламена бяха от първия брак на Мария, но Динко ги отгледа от малки и те го даряваха с удивителна синовна обич. Студентка медицина във Варна, по голямата се справяше по трудно. Ученето обсебваше цялото и време. По малката Пламена, започна работа веднага след училище. На 18 години животът я искаше бясно, но тя даваше всичко от себе си, за да облекчи финансите на семейството. Поне за своите разходи. И да си купи някоя дреха. Мария, стискаше зъби и търпеше. Беше готова на всичко, за да оцелеят. А оцеляването им зависеше изцяло и единствено от него. Не можеше да си позволи да се отпусне, дори и за миг.

от Гълъбица Тодева / дата: 15 юли 2017

Разказът е толкова жив, действителен, въздействащ. Сякаш слушам горчивата изповед на мой познат, на близък приятел. Директно попадам в самото действие и няма измъкване до края. Сграбчен безмилостно от грубата реалност, без светлинка в тунела героят спечелва веднага сърцето ми. С предизвикана състрадателност към него и неприкрит гняв към несправедливата действителност крещя : "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!" Макар ,че за читателят е пределно ясно, че тук я няма бялата лястовица, неистово се промъква една безнадежност. На тази безнадежност е противопоставена силата на мъжкия характер с неговия кураж и компетентност, неговата обреченост да се бори и липсата на друг избор. На всяка цена той ще излезе от схватката като победител! А победителят си ти, Боби Кастеелс! Отново сме твои пленници!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg