Половин век след удостояването на Уилям Фокнър с Нобеловата награда за литература (1950г) за пръв път на български език излиза прочутият му роман"Авесамоме,Авесаломе",иронична алегория на грехопадението и възмездието,на тържеството и смърта, на безизходицата,на действителноста като абсурден кръговрат.Творбата е връхна точка в сагата за измисления окръг Йокнапатофа-умалено копие на американския Юг, това "късче земя с размерите на пощенска марка" като символ на краха на една утопична мечта, на отчаянието като житейска философия,на непробиваемите стени на самотата и отчуждението, "където човек става жертва на самия себе си"."Авесаломе, Авесаломе" е велик роман,вместил в себе си духа на отминаващото столетие-шеметно, противоречиво, греховно,изпълнено с превратности.