Книгата изследва присъствието на модерната европейска драма в афиша на Народния театър през 20-те и 30-те години на ХХ в. - проблем, досега некоментиран самостоятелно в българската театрална наука. Изяснени са понятието за модерна европейска драма в междувоенното време у нас, състоянието на Народния театър, характеристиките на историческия период в качеството му на социокултурен контекст, както и стратегиите на съвременното историческо театрално изследване. Анализите на репертоарния избор, на сценичната интерпретация и критическата и зрителската рецепция са изградени върху обширен емпиричен материал. Откроени са две основни тези - за нееднозначната, но безспорна отвореност на обществените нагласи и практики, конкретизиращи се в естетическо взаимодействие с "европейското", и за присъствието на модерната европейска драма в балансиран вариант, насочен към масовата публика. Малко познатата театралноисторическа фактология, на която се основава анализът, както и съвременната постмодерна стратегия на писане превръщат книгата в опит за запълване на една от най-съществените празнини в теорията и историята на нашия театър.

Ключови думи: 27 март - Ден на театъра, Вдъхновение за пролет