Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

 Повествованието кани в малка и уютна странноприемница, на ръба на застиналото време. „Океан море” ни запознава с хора  почти невидими за околния свят –  необикновени мъже и жени, които  се срещат там, всеки лутащ се по своему  в безкрайното море в търсене на себе си - ученият, който иска да открие границите на оградената от земя водна стихия, а всъщност се докосва до съвършенството на природата, което най-силно се изразява с нейната безпределност...

 Художникът, за когото проектът „море” е труден, тъй като то притежава загадъчна душа и неизразимо дълбоки очи...

И  безумно красивата млада жена, която търси спасение, ала твърде късно осъзнава, че само силните и искрени желания се движат стремително към своето сбъдване...

Морякът, който разбира, че морето е всичко – ръцете, които прегръщат и ръцете, които убиват.

И лудост, и кръв, и омраза, и отчаяние, и блясък – морето е живо, диша и ги  кара да   го приемат  като своя съдба. Защото истината му принадлежи и в неговото лоно те съзират себе си. За всеки от тях винаги ще има едно море - океан, което да ги зове, и един бряг, откъснат от безвремието, бряг който е също толкова видим за душата, колкото и отмитите от вълните пясъчни стъпки за очите....

Всички те страдат, докато не опознават истинската същност на морето – китно убежище, нежен скут, върху който можеш да намериш покой...

 Романът на Алесандро Барико е едно незабравимо  преживяване за  читателя -  незабравимо и вълнуващо, като впускането в подводните тайни на морския свят – вероятно заради символната близост между водата и човешката психика...

„Океан море“ е вълшебна приказка, разказана изящно с четката на нежността и болката.
Всичко започва пред морето, където то не е още море, а земята не е още земя и всяка направена стъпка може лесно да бъде заличена. Там в странноприемница „Алмайер“. 
На това място няколко корабокрушенци в живота се срещат случайно, докато търсят самите себе си: художникът Пласон, чийто единствен сполучлив завършек са неприятните разговори, а онова, което най-много обича е да рисува синьото безбрежие, без да го изобразява; професор Бартълбум, който пише енциклопедия за пределите; прелюбодейката Ан Деверия, заточена тук от съпруга ѝ; страхуващата се Елизевин, която иска да живее и нейния придружител – Отец Плюш, който обича да измисля молитви за всякакви поводи; тайнственият Адамс с очи на „животно на лов“. И един незнаен посетител в седмата стая.
А там, в, в лоното на морето се случва най-страшното. То е обезобразено с кръв от жестокостта на човека. Убийства, омраза, борба за оцеляване, предаване, умиране и покой, който да те върне на брега. Савини и Тома.

Песните на завръщането се пеят в края, когато вече няма страх. 
Има една дума. За да се каже морето. За да се помни.

А дали то има очи? Граници? Изпитва ли болка? Обича ли? Смее ли се? Дали наистина може да бъде жестоко, като човека? Или единственият му смисъл е да лекува?
Хиляди въпроси. И един отговор – океан море.
„Та никой да не може да забрави колко хубаво би било, ако за всяко море, което ни очаква, имаше една река, за нас. И някой - баща, любим, някой, - способен да ни хване за ръка и да намери тази река - да си я представи, да я измисли - и върху течението ѝ да ни спусне с лекотата на една-единствена дума, сбогом. Би било наистина прекрасно. Би бил нежен животът, всеки живот. И нещата не биха причинявали болка, а биха се приближавали, носени от течението, бихме могли първо да ги докоснем и после да ги пипнем и едва накрая да се оставим да бъдем наранени, също. Да умрем от тях. Не е важно. Но всичко би било, най-после, човешко. Достатъчно би било въображението на някого - баща, любим, някой. Той би съумял да измисли път, тук, насред тази тишина, в тази земя, която не иска да говори. Път милосърден, и хубав. Път оттук до морето.”

Съдбите на няколко човешки живота се срещат на едно място. Място на брега, но по-близо до морето – староприемница „Алмайер“. Тя е пристан за болните души, за търсещите души, които намират, които разбират, преди да си отидат. Какъв е животът извън морето? Какъв е животът в морето? И коя е границата деляща тези две вселени, това са малка част от въпросите, чийто отговори ще намерите на страниците на тази книга.
Написан увлекателно, романът ни понася към екзистенциално-мисловно приключение, което ни отваря очите за онези привидно невидими и незначими неща от битието.