Коприна

Автор: Алесандро Барико

Коментари: 5

Издател Унискорп
Брой страници 120
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 137 грама
Размери 20x13
ISBN 9543300038
Баркод 9543300038
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Това не е роман. Нито пък разказ. Това е една история. Започва с един мъж, който прекосява света, и завършва с едно езеро, което си стои там във ветровит ден. Мъжът се казва Ерве Жонкур. Езерото – не се знае.

Би могло да се каже, че е любовна история. Но ако беше само това, нямаше да си струва труда да се разказва. Намесват се и желания, и болки, които прекрасно знаеш какво са, но истинско име, за да ги назовеш, така и нямаш. Във всеки случай не е любов. (То е нещо стародавно. Когато нямаш име, за да назовеш нещата, прибягваш до истории. Така става. От векове.)

Всяка история има своя музика. Музиката на тази е бяла. Важно е да се каже, защото бялата музика е странна, понякога те обърква: свири се piano и се танцува adagio. Когато я свирят добре, сякаш слушаш да свири тишината, а онези, които я танцуват божествено, ги гледаш и ти се струват неподвижни. Дяволски трудно нещо е това бялата музика.

Няма много какво друго да се добави. Може би е добре да се поясни, че се отнася за история от ХІХ век – просто колкото никой да не очаква самолети, перални и психоаналитици. Няма ги. Може би друг път.

А. Б.




На българския книжен пазар излиза втора книга на един от най-известните и обичани съвременни писатели не само в Италия, но и в цял свят.

Алесандро Барико е роден в Торино, Италия, през 1958 г. Автор е на няколко романа, множество есета, новела, филмирана от Джузепе Торнаторе – “Легенда за пианиста” – филм, даван и у нас. Авторът е завършил философия, занимава се професионално с музикална критика, работи за издания като “Ла Стампа” и “Република“. Носител е на редица литературни награди: “Виареджо”, “Палацо ал Боско”, “Кампиело” и “Медиси” за чуждестранна литература. Романите му са преведени в двадесет и осем страни: Германия, Франция, Холандия, Дания, Норвегия, Португалия…, като 39 седмици е в класациите за бестселъри с 80.000 продадени копия. Ако в Ню Йорк попитате за името на италиански писател, след Еко и Калвино ще добавят Алесандро Барико. С една малка книжка той покори Америка и Европа, надяваме се и България, защото в забързаното ни ежедневие хората предпочитат да четат кратки и хубаво написани романи.
Българският читател вече познава Алесандро Барико чрез зрялата, мащабна, мощна творба “Океан море”, удостоена с две литературни награди.
Поразителната литературна перла в досегашната творческа биография на Барико е романът му “Коприна”. Тя е истински дар за читателите, независимо от възраст и предпочитания. Невъзможно е да не харесаш изящно разказаната от автора история.
Тя започва през далечната 1861 година в Южна Франция, когато привлекателният млад мъж Ерве Жонкур поема на рисковано пътешествие към края на света – Япония, която от 200 години се е изолирала от света. Никой в родното му село не е чувал за тази страна, освен невероятният, местен, предприемчив "мозък". Той донася по този край финия, доходоносен занаят – копринарството и съпътстващото го бубарство. Селото процъфтява, забогатява, хората живеят спокойно. Ерве Жонкур купува и продава бубено семе, което му осигурява екзотични пътувания до Африка и разбира се добър живот с прекрасната му съпруга Елен – жената с вълшебния глас. Зараза по бубеното семе изправя копринарите пред сериозен проблем и те взимат рискованото решение Ерве Жонкур да замине за Япония и закупи незаразено бубено семе. Пътешествието е дълго, опасно, но и вълнуващо. В далечната страна Ерве попада в съвсем непознат свят, става приятел с велик Господар и среща невероятна жена с неориенталски черти и лице на момиченце. С нея не разменя нито една дума, не знае как звучи гласа й; между тях говорят само погледи и жестове. Той така и не научава нищо за загадъчната жена – нито откъде е, нито каква е връзката й с великия Господар. Затова пък отнася в другия край на света – у дома, любов и листче с йероглифи, изписани с черно мастило и то без да може да ги прочете, за да “умира от носталгия по нещо, което няма да изживее никога”.
Още няколко пъти Ерве пътува до Япония за бубено семе и отново вижда тайнствената жена. У дома го чака Елен и той винаги се връща при нея, но вече не е същият. Един ден получава писмо от няколко страници, изписани с непознати за него йероглифи. Едва след години разбира какъв подарък му е направила Елен.

Кощунство е да се преразказва “Коприна”, защото е невъзможно да се предаде копринено нежното излъчване на мелодичния език на Барико. Нещо повече смисълът, съпреживяването в “Коприна” се откриват не в написаното, а в недоизказаното, в ненаписаното. Още със зачитането на книгата читателят сключва договор с автора и попада в неоткриван дотогава свят на усещания, чувства и емоции. Страстта си към музиката Барико придава на литературните си творби и те неизменно са висша наслада.
“Коприна” наистина е литературно бижу с най-висок карат. Тя би била изискан подарък не само за ценители, но и за читатели, готови на предизвикателството чрез четенето да изпитат нови, неподозирани преживявания.
“Коприна” би могла да е написана и от 80-годишен автор, толкова впечатляващ и нетипечен за младостта на Барико е нейният поглед от дистанцията на времето и пространството или дистанцията на мъдрост, която се постига само ако си познал необикновени глъбини. Нищо несъществено не е устояло на този поглед, напълно освободен от всякакъв евтин сантиментализъм, никакво ненужно труфило не се прокрадва да наруши хармонията. Нито една излишна дума или детайл – за да заблести с още по-чисто безмълвно сияние истински ценното. Докато четеш “Коприна”, не можеш да се освободиш от чувството, че пред теб стои съвършен в простотата си съд за чайна церемония, сътворен от голям майстор в Япония – страната, до чиято магия се докосва героят. Или къс японска коприна – тъй фина, та ти се струва “изтъкана от нищото”.

от Четяща на свещи / дата: 06 мар 2013

Разкош за ума.

от слав / дата: 09 яну 2013

Наистина прецизно четиво.Радвам се, че мога да чета Барико и на български език.Почитания към преводача и издателството за добрия вкус.

от Jud / дата: 08 яну 2013

Книга-Събитие!
Само за елитарна публика!
За да се разбере и извлече наслада от този прелестен текст, читателя трябва да притежава висок интелект, строги критерии и необозрима ерудиция!

от Лила / дата: 07 яну 2013

Барико е невероятен писател. Книгата много добра. Препоръчвам за почитатели на сериозна литература.

от NIKKO / дата: 06 авг 2012

Когато чух песента "Копринена жена" на Ирина Флорин се оказа, че е вдъхновена от романа "Коприна". Носи същото звучене, лекота и фантазия... Имало ли е изневяра от страна на семейния Ерве Жонкур или всичко е плод само на емоционална чувственост? Много добра история, разказана по много фин начин. Нищо общо с познатите любовни романи!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Осъществено/несбъднатата любовна история...Мека като коприна, сложна като японски йероглиф.

Елена Бойчинова, Хеликон София - Витоша

Животът като коприна – понякога бял, понякога пъстър; гали нежно сетивата, но неусетно се изплъзва от ръцете ни. Алесандро Барико е сътворил уникален разказ, който носи дъх на любов и леко нагарча с истините за човешкия живот.

Светлана Димова, Хеликон София Витоша

Модерна интерпретация на „Мадам Бътерфлай“, поднесена  от един от най- популярните италиански писатели - Алесандро Барико. Пътят на коприната , преплетен с историята на една любов с фатален край - това е малката книга с голямо сърце, написана сякаш на един дъх, с един жест, като коприна.... 

Людмила Еленкова - Хеликон София - Гранд хотел България

Годината е 1861 г.,  мъжът – Ерве Жонкур, мястото – някъде в Южна Франция. Книгата е „Коприна“ - олицетворение на най-фино, безплътно докосване. Докосване, което може би няма да усетиш по кожата си, но ще почувстваш толкова болезнено вътре в себе си, докато я четеш. Макар и написана от талантливия италианец Алесандро Барико, романът пленява с онази простота на изказа и поетична чистота, характерни за японската култура, където всичко е толкова пестеливо и недоизказано, но крие в себе си свой дълбок смисъл. Такъв дъх носи и „Коприна“. Само с няколко думи Барико изтъкава най-нежния и тъжен разказ за коприната, за любовта, за тайнствените и необясними сремежи на сърцето и за онова, което никога не може да бъде изживяно. За неуловимостта на съществуванието и неуловимостта на любовта. Толкова неуловими, че сякаш никога не ги е имало, сакаш никога не са съществували, докато осъзнаеш, че те изграждат същността на човешката душа.


Точно онова, което представлява и най-добрата коприна на света – толкова фина, че сякаш не я държиш в ръцете си, но тя е там, съществуваща.


Силно препоръчвам и филмираната версия на книгата – „Коприна“ на режисьора Франсоа Жирар. А музиката на Рюичи Сакамото към филма наистина успява да те затвори в копринения пашкул на красотата си.


 


"-          Какво е това?


-          Волиера.


-          Волиера ли?


-          Да.


-          И за какво служи?


Ерве Жонкур беше втренчил очи в онези чертежи.


-          Напълваш я с птици, колкото можеш повече, и после един ден, когато ти се случи нещо щастливо, я отваряш и ги гледаш как отлитат."


Из „Коприна“ – Алесандро Барико

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Какво е общото между любовта и коприната? Нежността , неуловимостта …
Любов като докосване през коприна... едва, едва…
Къде е общото между любовта и писането? Между писането и коприната?
Тук думите не разказват сюжетна линия, а оставят усещане за нещо неназовимо, неуловимо, но именно то изпълва човешката душа, превзема я, втъкава се в  същността на съществуването не само в живота …а и след смъртта..

Невена Крумова – клиент на Хеликон - Гранд хотел България

АЛЕСАНДРО БАРИКО е роден през 1958 година в Торино. Завършва философия и музикознание. На пресконференции си признава, че и сега продължава да свири на пиано: „Покривам се някъде и свиря. Доставя ми удоволствие.” Според критиците Барико е навлязъл в литературата от света на музиката. Той превръща литературните си произведения в музикални: ноти – в думи, партитури – в текст, сонати – в монолози, увертюри – в алегории, а симфонии – в романи. Безспорно доказателство е романът „Коприна”, който самият автор нарича бяла музика.Първоначално Барико работи в различни издателства, пише реклами, занимава се с музикална критика. Сътрудничи на в. „La Stampa”, телевизионен водещ е на интелектуалното шоу „Pickwick” и шоуто „Amore e un dardo” за музика, литература и кино. По произведението му „Новеченто” са направени театрална постановка (режисьор Габриеле Васис) и филм („Легендата за пианиста”, режисьор Джузепе Тораторе), даван и в България. По-късно започва нов амбициозен проект „Части от света”: музикални парчета, литературни откъси, лирични четения за театрална сцена: това е спектакълът „Тотем”. През ноември 2002 г. реализира City Reading Project в римския „Театро Вале” – спектакъл по ключови откъси от романа му „City”, който през март 2003 г. е издаден на диск, с участието и музиката на френската група AIR. По романа му „Коприна” е създаден американски филм, излъчен и от българска телевизия.
През 1994 г. заедно с група приятели основава школа за техниката на писане „Училище Холден”, в което подготвя млади хора за работа в киното, театъра, журналистиката и литературата .
Барико е автор на романи, превеждани по цял свят и спечелили редица престижни литературни награди. С тях италианският писател е известен като бестселър автор и творец с необичаен начин за пресъздаване на идеи и образи. Някои читатели дори биха възприели книгите му като написани от различни автори, ако не е характерният за Барико особен строеж на фразата.
На българските читатели Алесандро Барико е познат с романите: „Океан море”, „Копирина”, „City”, „Без кръв”, „Тази история”.