"Никога не съм страдал от липса на самодоволство, но вълшебството свърши. Иван Царския син в действителност се оказа Иванушка Глупака. И трябва да кажа на онова девойче, че всичките му идоли са вампири. "Дори да е натруфена в красив сукман, пак така ще й кажа - палех се аз и размахвах пред огледалото лявата си ръка. - Какво си се спотаила в храстите?" - продължавах да се пеня, очаквайки кога ще се появи чернооката с глупавата усмивка, от която зъбите й приличаха на гъсеница. "Аз съм Аполон!" - вече не говорех, а май виках, блъскайки по гипса, сковал цялото ми тяло. Може успехите ми да се губят в море от грешки, но в този момент бях склонен да обвиня за неуспеха си баща ми, налетял на мама в най-неподходящия момент. "А може би и сестра ми - добавих след кратка пауза, после се замислих. -А сестра ми пък защо?" Пак по същата причина - мама и тате! "Не, все пак и сестра ми! - заявих решително, докато се гледах в огледалото. - Защото сутрин шумоли с разни пликчета и не ми дава да спя." Но много зародиши са оцелявали и в далеч по-трудни условия. "Mother Fucker!" - добавих удовлетворено. Бях обзет от някаква странна стръв, не исках да претърпя крах заради миналото си. Бях готов да обвиня кого ли не, та дори и Светия отец (камо ли своя собствен), че не е позволил на майка ми да направи аборт. И дори сестра ми със своите пликчета в дъното на фургона на моето съзнание беше виновна, че съм гипсиран от главата до петите и всяка част от мен сякаш е минала през месомелачка. Това е положението!"
Олег Чорни