"Като разказваше невероятни истории и измислици, тя изглежда самата вярваше, че това, за което говори, наистина се е случило - ето защо ми се струваше, че в нея имаше нещо демонично, т.е. нещо дяволско, макар че всъщност тя беше незлоблив и добър човек."

"Блаватска имаше огромни сини очи, каквито аз през живота си у никого не съм виждал."

"Когато се запознах отблизо с нея, бях поразен от невероятния й талант да схваща всичко по най-бърз начин: без никога сериозно да е учила музика, тя сама са научава да свири на пиано и дава концерти в Париж и в Лондон, става капелмайстор на оркестъра и хора на сръбския крал Милан; без да е изучавала сериозно езици, тя говореше на френски, английски и на други европейски езици както на своя роден език."
"Без познания върху английската граматика и литературните техники; без навици за продължителен писателски труд, но затова пък притежавайки безгранична храброст и умение да се концентрира (което е почти несъвместимо), тя седмици и месеци вървеше по пътя към своята цел, изпълнявайки указанията на своя Учител. Този литературен подвиг превъзхождаше всички нейни феномени."