"...Атмосферата! Атмосферата в книгата. Въздухът, който дишат неизмислените ми, повтарям - неизмислените ми герои. Този въздух се оказа и въздухът на днешния ден. Случките са различни, мислите и тихият ужас в душите на хората не се изричат с едни и същи думи, но страхът си е страх. Последствията за всеки човек, ако живее в епохата Страх, са едни. Несигурността, смразяващият ужас от тъмното, стисналата ни за гушата демагогия нямат цвят. Или ако имат -цветът им е един - цветът на безнадеждността.
...И звучат думите на Моканина. Така както ги е чул Йовков: Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!"
Тошо Тошев