Езикът е част от самите нас, от средата, в която живеем и общуваме с другите. Чрез него натрупваме знания и проникваме бързо до всяка точка на света, изказваме своите мисли, чувства и преживявания, съхраняваме опита си за следващите поколения. Езикът е и обективна реалност, която трудно може да бъде изменяна по нечия воля. Всяко обръщане към неговите характеристики, независимо дали е на теоретично, или на всекидневно равнище, естествено ни отвежда към въпроси, които не са част от предмета на никоя от специалните науки за езика. Какво представлява значението на думите и изреченията? Кое определя истинността на изказванията? Какво трябва да знам, за да знам,, някакъв език? Защо човек използва езика? Как се развива той и от какви фактори зависи този процес? По какъв начин хората се разбират помежду си? Какво представляват езиковите символи? Тези въпроси имат философски характер, поради пределната им общност. Необходимо е създаването на теоретични модели на езика, които изразяват негови най-общи характеристики. Отговорът на въпросите изисква поставянето на езика в различни отношения, основното от които е между него и реалността.
Чрез обръщането си към езика философията постепенно открива истинското поле за своята "професионализация" и самостоятелно развитие. Тя не е абстрактна дисциплина, изтъкана от празни умозрителни спекулации. Езикът е нещо съвсем реално и чрез неговите средства можем да търсим ясен и определен превод на всеки фундаментален въпрос. Не всички философски въпроси са въпроси за езика, но всички могат да намерят решение върху неговата основа и с неговите средства.
Философското изследване на езика търси пресечни точки на философията с много други науки - науките за езика, когнитивните науки, психологията, изкуствения интелект. Интердисциплинарният и приложен характер на резултатите изглежда несъмнен, философите нямат претенции да изземат проблемите на представителите на другите науки, а само да поставят нови теми и питания от друг ъгъл, който не е част от тяхната непосредствена изследователска дейност.
За нефилософите също е достъпна тази перспектива и те много често я търсят, но тя е философска перспектива. Философските въпроси относно езика се характеризират с истинска екзистенциална неизбежност.