Върху една много стара карта
жълта като мокър пясък под петите
с рисунки на риби където е вода
и на планини където е суша
влача пръст в посоките на компаса
да разбера колко е малко сушата
и колко повече водата кол***я се
коя повече обичам от коя по-силно
ме е страх
(Силвия Чолева)
Картички
Автор: Силвия Чолева
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 100 |
| Година на издаване | 2007 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 130 грама |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789544913694 |
| Баркод | 9789544913694 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
|
|
|
Защото взимаш енергия от нещо, снимка, пощенска картичка, картина, имейл, музика, някакъв стих. То те завладява, черпиш от него, като от извор, измиваш си първо очите, ръцете, а най-накрая пиеш. Водата тече от шепата, пиеш с пълното съзнание, че колкото изпиваш, толкова изтича, изгубва се в цепнатините на сухата земя, отново.
Пращам обратно тези картички, получени от мои приятели, като добавям към техните думи и няколко свои.
От Лисабон
Тази разкривена улица...
Цял живот събираме мигове,
прекарани заедно в една кутийка!
Няма време и няма място...
Поглед
(Кристиян Ошер, 1987)
харесва ми този дъжд
който вали отвсякъде
и ме уравновесява
притиска ми плюса и минуса
също топлото даже студеното
получават благородство
получават изгубената хармония
възможността да тичам надолу
по уличка в Лисабон така подобна
на други павирани тесни улици с изход накрая
като малка светла пролука като прозорец или
просто слепи задънени само с два черни силуета
на стари жени по двата тротоара притиснати до
стените
независими една от друга без да се познават
както в други градове просто вървящи бавно жени
даже по едно време спрели сякаш вечността ги е
застигнала
харесвам еднаквата миризма на хляб
която остава след тях
И може би слабия дъх на морето силния на дъжда
когато се спусна тичешком до края
става ли важното по-малко важно
когато се забрави
като незначителните случки
като котката
която наднича през прозореца на стаята
в лятната нощ сякаш влиза вътре
а отблясъкът от очите й
осветява за миг стъклото
любопитна е
в същото време нахална
господарка на положението
владетелка на пространството
на тъмнината
всичко тук ми принадлежи казва тя
и след като ме е уплашила
неохотно сваля лапите от перваза
отмества поглед
изчезва по свои пътеки
................................................
Силвия Чолева, "Картички"
(ИК Жанет 45, 2007)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg
