Картички

Автор: Силвия Чолева

Коментари: 2

Издател Жанет-45
Брой страници 100
Година на издаване 2007
Корици меки
Език български
Тегло 130 грама
Размери 20x14
ISBN 9789544913694
Баркод 9789544913694
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Защото взимаш енергия от нещо, снимка, пощенска картичка, картина, имейл, музика, някакъв стих. То те завладява, черпиш от него, като от извор, измиваш си първо очите, ръцете, а най-накрая пиеш. Водата тече от шепата, пиеш с пълното съзнание, че колкото изпиваш, толкова изтича, изгубва се в цепнатините на сухата земя, отново.
Пращам обратно тези картички, получени от мои приятели, като добавям към техните думи и няколко свои.

От Лисабон

Тази разкривена улица...
Цял живот събираме мигове,
прекарани заедно в една кутийка!
Няма време и няма място...

Поглед
(Кристиян Ошер, 1987)
харесва ми този дъжд
който вали отвсякъде
и ме уравновесява
притиска ми плюса и минуса
също топлото даже студеното
получават благородство
получават изгубената хармония
възможността да тичам надолу
по уличка в Лисабон така подобна
на други павирани тесни улици с изход накрая
като малка светла пролука като прозорец или
просто слепи задънени само с два черни силуета
на стари жени по двата тротоара притиснати до
стените
независими една от друга без да се познават
както в други градове просто вървящи бавно жени
даже по едно време спрели сякаш вечността ги е
застигнала
харесвам еднаквата миризма на хляб
която остава след тях
И може би слабия дъх на морето силния на дъжда
когато се спусна тичешком до края

от Ваня Хинкова / дата: 13 апр 2020

Върху една много стара карта
жълта като мокър пясък под петите
с рисунки на риби където е вода
и на планини където е суша
влача пръст в посоките на компаса
да разбера колко е малко сушата
и колко повече водата кол***я се
коя повече обичам от коя по-силно
ме е страх

(Силвия Чолева)

от Ваня Хинкова / дата: 05 окт 2019

става ли важното по-малко важно
когато се забрави
като незначителните случки
като котката
която наднича през прозореца на стаята
в лятната нощ сякаш влиза вътре
а отблясъкът от очите й
осветява за миг стъклото
любопитна е
в същото време нахална
господарка на положението
владетелка на пространството
на тъмнината
всичко тук ми принадлежи казва тя
и след като ме е уплашила
неохотно сваля лапите от перваза
отмества поглед
изчезва по свои пътеки
................................................

Силвия Чолева, "Картички"
(ИК Жанет 45, 2007)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg