Какво изумително перо и какво сурово признание за бългаската ни бит и душевност. Уви, ощведнъж нищо ново под слънцето .
Благодаря на издателството за тази книга.
Ж.С.
Издател | Фондация-Комунитас |
Брой страници | 332 |
Година на издаване | 2009 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 415 грама |
Размери | 21x14.5 |
ISBN | 97895499920308 |
Баркод | 97895499920308 |
Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
|
„Автопортретът“ на Стефан Бочев (1910–2002) е забележително интелигентен и чувствителен поглед към едно историческо време (1929–1945), компресирало до възможния предел съдбовни икономически, политически и военни сътресения. В книгата живо, колоритно, забавно, на редица места с великолепна самоирония, са разказани впечатленията на автора от следването му в Швейцария, Обществото на народите и работата му в българската дипломатическа служба до 1945 г. Персонажите в нея са известни и не толкова познати имена от българската история. Спойката идва от разсъжденията и обобщенията за нашето минало, съчетаващи познание, житейска мъдрост и благородството на един много видял и преживял човек.
Стефан Бочев е автор на "Белене. Сказание за концлагерна България" (1990; 1999), останала ненадмината проза за българската лагерна, и изобщо комунистическа, действителност.
Какво изумително перо и какво сурово признание за бългаската ни бит и душевност. Уви, ощведнъж нищо ново под слънцето .
Благодаря на издателството за тази книга.
Ж.С.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg