Героите: От Александър Велики и Гай Юлий Цезар до Чърчил и Шарл дьо Гол

Автор: Пол Джонсън

Коментари: 0

Издател НСМ-Медиа
Брой страници 352
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 355 грама
Размери 21x14
ISBN 9789548477819
Баркод 9789548477819
Категории История, Книги

Пол Джонсън е блестящ ерудит, който с финеса и хладнокръвието на английски аристократ се разхожда из кулоарите и будоарите на световната история. Каквото и да означава това, със сигурност е вярно, че стилът му понякога е прекалено хаплив и остър, но винаги е увлекателен и сладкодумен. Както и в предните две части на трилогията – "Интелектуалците" и "Творците", и тук неговият поглед към темата за героизма е необичаен. Пред очите ни оживяват съдбите и делата на мъже и жени от дълбоката древност до ден днешен, оказали безспорна и ключова роля в развитието не само на конкректните държави, в които са живели, но не рядко и върху целия свят.

Разбира се, че въпросният списък е оспорим. Разбира се, че биха могли да се съставят и други списъци с други герои. Но Пол Джонсън, който никога не е крил пристрастията си към англосаксонския принос в световната цивилизация, ни предлага своите герои. Според него те започват със Самсон и Девора, Александър Велики и Юлий Цезар, Хенри V, Жана д'Арк, Мария Стюарт и Елизабет І, Джордж Вашингтон, херцог Уелингтън, лорд Нелсън, Ейбрахам Линкълн и Емили Дикинсън, за да стигнат в наши дни до Лудвиг Витгенщайн, Уинстън Чърчил и Шарл дьо Гол, Мей Уест и Мерилин Монро, Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и папа Йоан Павел ІІ.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Написана през 2008 година, последната /засега/ творба на 80-годишния британски журналист, писател и историк Пол Джонсън е и финалната от трите му книги, съдържащи биографични  есета за прочути имена от световната история.  “Героите...” успешно увенчава усилията на своя автор да разкрие без никакви резерви както житейските колизии, така и недъзите в характерите на редица забележителни личности от всяка една епоха на развитие на човешката цивилизация.
    Ако в “Интелектуалците” /1988/  и “Творците” /2006/ за тези личности бе типично да поставят идеите си над хората /Русо, Маркс, Толстой/, или да бъдат ерудити с доказана оригиналност /Шекспир, Юго, Пикасо/, то в настоящия труд Джонсън насочва погледа си към “героите”, към тези, които са “останали в историята със забележителните си лидерски качества” /1/. При избора на героизма за основна тема на своя труд, авторът подхожда към нея “не толкова със средствата на строгия научен анализ, колкото чрез реални и конкретни примери” /2/. Този подход характеризира и предишните творби на Джонсън. Но той е единственото, което може да ни заплени, ако сме само читатели от типа на тези, които искат да задоволяват нуждите си от информираност на едно повърхностно, фактологично, бих казал направо /по журналистически/ “жълто” ниво. За да ни накара да избегнем капана на голите факти, и - по-точно - за нуждите на по-задълбочения анализ на героизма авторът борави с усвоения от него метод на критическата традиция.  И в трите си книги Джонсън е безпощаден съдник на своите персонажи, но особено в “Героите” той няма и грам право да си позволява излишно идеализиране на образите. Това е така, защото доста от тези “герои” /Цезар, Александър Велики/ са по своему потенциални убийци и чрез възхищението си пред тях “всеки рискува да попадне на опасни подводни течения”/3/.
    И все пак основно следствие от героизма би трябвало да си  остава обезсмъртяването на тези личности, които чрез подвизите си винаги предизвикват преклонение /Жана д'Арк, лорд Нелсън/. Следователно спасение от идеализацията няма, но през перото на Пол Джонсън тя е ненатрапчива, тъй като е изчистена от каквато и да било сензационност и е интегрирана в конкретните анализи на героите и събитията. В този контекст не по-малко впечатление прави ерудицията на автора по отношение на произведенията на изкуството, отразяващи героичните постъпки на избраните от него персонажи. Познанията на Джонсън в тази сфера будят не по-малко възхищение, отколкото стилът му на писане и безбрежността от фактологични познания /4/.
    И нека не забравяме, че героичното не е само в областта на военните подвизи – то е и в сферата на поетическото творчество /Емили Дикинсън/, на мисълта /Лудвиг Витгенщайн/, на политиката /Чърчил, де Гол, Тачър/. Акцентирайки и върху тези проявления на човешката героика, Пол Джонсън дава на своето изследване още по-голяма обхватност и обогатява анализа на героизма през последните столетия.

/1/ “Творците”, стр. 5;
/2/ “Героите”, стр. 11;
/3/ “Героите”, пак там;    
/4/ Да не забравяме, че Пол Джонсън е автор и на една недотам голяма по обем, но доста стойностна творба, изследваща изкуството от епохата на Ренесанса /”Ренесансът” - 1992, издадена у нас през 1993/.                                                                
                                        12.08.2009 г.

Цветомир Цанков, Хеликон – Габрово