Българската литература от епохата на Националното възраждане

Автор: Николай Аретов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател Кралица Маб
Брой страници 272
Година на издаване 2009
Корици меки
Език български
Тегло 348 грама
Размери 20x13
ISBN 9789545330995
Баркод 9789545330995
Категории Литературознание, Език и литература, Хуманитарни науки, Книги

Книгата предлага нов поглед към българската литература от ХVІІІ и ХІХ век, от времето на Паисий Хилендарски до първото следосвобожденско десетилетие, когато на литературната сцена излизат Иван Вазов, Захари Стоянов и др. За разлика от традиционните литературни истории, този труд е изграден на жанров принцип - отделните дялове проследяват еволюцията на поезията, белетристиката, драматургията, литературата на факта и критиката. По нов начин са представени редица важни общи проблеми, свързани с еволюцията на представите за литература, периодизацията, общуването с други култури, развитието на идеите и връзката на книжнината с процесите в обществото и културата.

Ключови думи: класика

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Николай Аретов е старши научен сътрудник в Института за литература, БАН. Чете лекции в ПУ "Паисий Хилендарски", СУ "Св. Климент Охридски" и Нов български университет.

Образование:
1978 - българска филология (втора специалност френски език), ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", Велико Търново.

1988 - кандидат на филологическите науки с дисертация на тема "Преводната проза от първата половина на ХIХ в."

1978 - 1980 учител по български език и литература в СПТУ и гимназия в гр. Якоруда;

1980 - 1982 редактор в сп. "Читалище";

от 1982 редактор в сп. "Литературна мисъл", член на редколегията от 1990, заместник главен редактор от 2000;

от 1982 литературен сътрудник и филолог специалист в Института за литература, БАН, секция "Литература на Българското възраждане";

от 1989 научен сътрудник I ст.;

1991 - 1999 хоноруван преподавател в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски";

от 1994 старши научен сътрудник II ст. в Института за литература.

от 1999 заместник председател на Научния съвет на Института за литература.



Преподавателски опит

Курс лекции "Българска възрожденска литература" и различни спецкурсове, свързани с преводната литература от ХIХ в., възрожденската белетристика, връзките на българската култура с европейската цивилизация и пр. в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски".

Спецкурс по възрожденска литература в Шуменския университет "Константин Преславски" през 1994 г.

Курс лекции "Българска възрожденска литература" - НБУ, 1999 г., 2002-3.

Курс лекции в магистърската програма на Софийския университет "Балкански измерения на възрожденската литература" (съвместно с доц. Н. Чернокожев), 2000-1, 2001-2.



Членства:

Сдружение български писатели (от 1994)

Съюза на преводачите в България (от 1995)

Българско общество за проучване на осемнадесети век. (от 1993, председател от 1997)



Основни публикации

Книги:

1. Димитър и Рахил Душанови. Нар. просвета, 1988.

2. Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. Университетско изд. "Св. Климент Охридски", 1990.

3. Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления. Университетско изд. "Св. Климент Охридски", 1994.

4. Българското възраждане и Европа. Изд. "Кралица Маб", 1995. (2 изд. 2001)

5. Енциклопедия на българската възрожденска литература. Изд. "Абагар", В. Търново, 1996 (В колектив с Ив. Радев, Р. Русинов, Г. Петков, Р. Радев, Ел. Налбантова).

6. Васил Попович. Живот и творчество. Изд. "Кралица Маб", 2000.

7. Литература за 10 клас. Учебно помагало. Изд. "Анубис", 2000. (В колектив със С. Хаджикосев, К. Протохристова, Р. Божанкова, Р. Симеонов). (2 преработено изд. 2001).



Издания:

1. Софроний Врачански. Съчинения в 2 т. Изд. "Български писател", Т. 1, 1989; Т. 2, 1992. В колектив. Подготовка на текста, коментар, показалци.

2. Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Изд. "Слово", В. Търново, 1992. Предговор и бележки. Второ допълнено изд. 1999.

3. Нортръп Фрай. Великият код. Библията и литературата. Изд. "Гал Ико", 1993. Редактор.

4. Класическият прочит на българската литература. Критическа антология. Изд. "Кралица Маб", 1994. Съставителство, редакция и предговор.

5. Владимир Полянов. Слънцето угаснало. Изд. "Кралица Маб", 1994. Предговор, приложения, редактор.

6. Владимир Трендафилов. Неизличимият образ в огледалото. Изд. "Кралица Маб", 1996. Редактор.

7. Христо Манолакев. Между образа и четенето. Изд. "Кралица Маб", 1996. Редактор.

8. Питър Бърк. Ренесансът. Изд. "Кралица Маб", 1996. Редактор.

9. Питър Бърк. Народната култура в зората на модерна Европа. Изд. "Кралица Маб", 1997. Редактор.

10. Владимир Полянов. Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. Университетско изд. "Св. Климент Охридски" и "Кралица Маб", 1997. Редактор (съвместно с А. Бенбасат).

11. Инна Пелева. Ботев. Тялото на национализма. Изд. "Кралица Маб", 1998. Редактор.

12. Юрий Лотман. Култура и взрив. Превод Ив. Тотоманов. Изд. "Кралица Маб", 1998. Редактор.

13. Едуард Саид. Ориентализмът. Превод Л. Дуков. Изд. "Кралица Маб", 1999. Редактор.

14. Васил Попович. Съчинения. Изд. "Кралица Маб", 2000. Издирил и подготвил за печат.

15. Христоматия Българска възрожденска литература за 10 клас. Изд. Анубис, 2001. Съставител, предговор и бележки.

16. Надежда Андреева. Немската литература в България през Възраждането. Изд. "Кралица Маб", 2001. Редактор.

17. Убийство от любов. Убийство по Коледа. Нови български криминални разкази. Изд. "Кралица Маб", 2001. Съставител и предговор.

18. Да мислим Другото. Образи, стереотипи, кризи. ХVІІІ-ХХ век. Изд. "Кралица Маб", 2001. Съставител и предговор.

19. Балкански идентичности в българската култура от м
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети