Последният, видял бял свят приживе роман на без време отишлия си от нас белетрист, с безпощадна жестокост прави по-скоро вивисекция на една връзка, избухнала в болезнено чувство и достигнала до точката на безпаметна любовна зависимост.
Виктор Маринов Пасков е роден на 10.09.1949 г. в София.
Завършва гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свири в джазови формации; до 1980 работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия. Литературен и музикален редактор към Агенция “София прес” през 1980-1987. От 1987 е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми “Бояна”. През 1990-1992 живее в Париж. Дебютира със стихове в списание “Родна реч” през 1964. Публикува разкази и новели в литературни периодични издания. Основна тема в творчеството на Пасков е проблемът за духовното оцеляване, резистентността срещу социалната и нравствената бруталност на действителността, за съхранението на творческото начало като възможност за етична и естетическа сьпротива. В прозата му се преплитат различни културни пластове; често композицията е подчинена на законите на музиката, езикът е силно експресивен, което създава ново равнище на художествената условност.
Втората книга на Виктор Пасков “Балада за Георг Хених” е публикувана във Франция (1989) и е преиздадена от изд. Seuil през 1990. За нея получава Голямата литературна награда на Бордо (Франция). Преведена е също в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария. Автор е на киносценариите “Ти, който си на небето”, “Индиански игри”, “Пльонтек” и “Духове”.
Съчинения: Невръстни убийства. 1986; Балада за Георг Хених. 1987; Ций Кук. 1991; L’Allemagne, coute cruelle, Paris. 1992.