През последните две десетилетия обектно-ориентираното програмиране стана изключително популярно. Програмистите на компилатори и други софтуерни продукти се активираха да реализират обектно-ориентирани версии на техните продукти. Появиха се огромен брой книги и научни публикации по тематиката. Какво е обектно-ориентираното програмиране и защо стана толкова популярно?
Обектно-ориентираното програмиране е сравнително нова програмистка парадигма. Други такива са: императивно-програмната (реализирана в езиците C и Pascal), функционално-програмната (реализирана в езиците FP, Lisp, Haskell, ML), логическо-програмната (реализирана в езика Prolog). Ще отбележим, че под парадигма разбираме разширената от Thomas Kuhn в книгата му The Structure of Scientifi c Revolutions дефиниция, добавяща към стандартната интерпретация и смисъла на множество от теории, стандарти и методи, които заедно представят начин за организация на знания, т.е. начин за представяне на света. Обектно-ориентираната парадигма принуждава да преразгледаме мисленето си за програмирането, за смисъла на изпълнение на програмата, за това как информацията да бъде структурирана в компютъра. Докато процедурното програмиране е концентрирано върху функциите, обектно-ориентираното програмиране е съсредоточено върху обектите, които капсулират състояние (стойности на данните) и поведение (операции над данните, реализирани чрез функции). Тази дефиниция оприличава обектите на променливи величини от абстрактни типове данни.