Преиздайте я
Издател | Алтера |
Брой страници | 340 |
Година на издаване | 2011 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 381 грама |
Размери | 21x13 |
ISBN | 9789549757699 |
Баркод | 9789549757699 |
Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Тази книга е нещо като любовна история, която се случва в пакет цигари "Кемъл". Тя разкрива целта на Луната, обяснява разликата между престъпници и хора извън закона, изследва конфликта между социалния активизъм и романтичния индивидуализъм, а също така очертава портрета на съвременното общество, в което се подвизават влиятелни араби, низвергнати кралски особи и бременни мажоретки. Книгата също така се занимава с въпроса за червенокосите.
Том Робинс е определян от Портланд Орегониан като "незаменим природен ресурс", от Файненшъл Таймс като "един от най-лудите и забавни романисти в света", а от Корриере дела Сера като "най-опасния писател на нашето съвремие". Южняк по рождение, Робинс живее близо до Сиатъл от 1962-ра година.
Преиздайте я
Защо никога няма наличност от книгите на Том Робинс!? Не се търсят достатъчно и затова не ги преиздават ли? Или е нещо свързано с правата?
интересно ми е в какви тиражи са пуснани досега...
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Това е книга, написана с червени бои, любовни думи, красиви метафори, взривяващо чувство за хумор и много откровеност. Книга за важни екзистенциални въпроси относно смисъла на пирамидите, произхода на червенокосите и как да запазим любовта завинаги. Истински шедьовър, който ще „изкълве“ всички смислени думи в главата ви, след като го прочетете. С огромна радост „окачвам“ „Натюрморт с кълвач“ на рафта с любимите ми книги.
„- Ами, Господи, Бърнард. Какво стои върху пирамидите?
- Души. Души като теб и мен. И сега ние ще стоим върху тях. Пирамидата е дъното, а върхът сме ние. Всички ние, които сме достатъчно луди, достатъчно смели и достатъчно влюбени. Пирамидите са били строени за пиедестали, върху които душите на истински живите и истински влюбените да могат да застават и да лаят към Луната. И аз вярвам, че нашите души, твоята и моята, завинаги ще бъда заедно върху пирамидите.“ –Из „Натюрморт с кълвач“ - Том Робинс
Любина Йорданова, Хеликон Русе
“Бърни Кълвача” е код, който в началото на 90-те хвърляше поколение българчета в транс, преди израстването, американизацията, техническия прогрес и глобалната криза да ги превърнат в живи подобия на тази уникална алегорична драма.
Сега новото й издание е факт, етично упоменат от “Алтера” като второ, с оригиналното си заглавие Натюрморт с кълвач и с онзи същия превод на Димитър Коцев - Шошо, осигуряващ години по-късно храна за мнозина блогъри в опитите им за оригиналничене.
Преди интернет тетрадки с цитати от култа “Бърни Кълвача” изпълваха оскъдния бит на постсоциализма, реципрочен на въображението му.
Което тогава искаше: да изчезне оттук, да обуе кецовете на принцеса в Америка, да обича идиотски, да закусва овесени ядки с бира, да медитира върху кутия цигари, да се лута в познанието, да строи пирамида, да е в Лунна хармония със себе си, да налага контрол.
Том Робинс пише книгата през 1980 г., когато в апогея си са Рейгън, ядреното разоръжаване и свободната любов.
Консумирайки ценностите на един сантиментален бомбаджия, (първообраз на незрялата ни представа за дисидент), припознахме кауза, която излиза наяве едва сега. Бърни Кълвача е не само игра на аутсайдера с комерсиалния свят. Той е удар насочен към егото, чувство за вътрешна цялост, което може да ни взриви, или, ако сме достатъчно пораснали – просто да ни разсмее.
Людмила Еленкова, Хеликон София - България
Любимото ми хоби е да се разхождам между рафтовете с книги на книжарница “Хеликон”. В следствие на тези разходки се “образува вятър”, който повдига по някое изкушение, което кара спестяванията ми да треперят.
Последната находка на моите браунови движения бе романът на Том Робинс – “Натюрморт с Кълвач.....(Нещо като любовна история)”.
Всъщност тази книга, която прилежно е обозначена като “Второ издание” (нещо рядко срещано в наши дни), я чакам да излезе вече повече от 10 години.
Първоначално аз не можах да я разпозная, защото уважаемия преводач Димитър Коцев – Шошо, бе сметнал лингвистично да прецизира заглавието на излязлото през 1993 г. първо издание. Така той с лека ръка оставя в дебрите библиографската история по-присъщото за Дарвин наименование “Бърни Кълвача”.
Разлика може да бъде открита и в представянето на автора. Освен че той чисто визуално (съдейки по поместените фотоси), е помъдрял и улегнал, заменил откритата мустаката и дългокоса бунтарност на 70-те и 80-те с една „смирена” визия а-ла Карлос Чакала. Освен това се забелязва и едно закономерно съобразяване с пунктуалното англо-българско транскрибиране, като изписването на авторовото име от 1993 г. претърпява изменение и от Том Робинз се реформира благозвучно в Том Робинс.
Но защо, всъщност, чаках книгата “Бърни Кълвача” да бъде преиздадена?
Тук искам да споделя, че най-добрите “женски книги” (не приемам забележката, че литературата не се дели по полов признак) са писани от мъже, тъй както и най-добрата книга за Франция е писана от германец. Идеята ми, че това е поредната “женска книга” е подкрепен и от факта, че “Натюрморт с Кълвач...” е излязла с логото на издателство “Алтера”.
Та, когато за първи път се сблъсках със странното заглавие на книгата, бях заинтригуван от изказването на моите приятелки – психоложките, засягащо странната неосведоменост, относно съществуването на книгата “Бърни Кълвача”, на тяхната софийска колежка Анна-Мария, която по това време водеше с вечно засмения Део едно жълтичко предаване за сватосване по Националната телевизия.
Тази бурна женска реакция ме накара да прочета книгата с интерес, но тук искам да кажа, че за това спомогна многократно споменаваното “крилато” заглавие.
Прочетете я и вие, аз съм я препоръчвал на всички мои сериозни читателки!
P.S. Тук искам да вметна, че от 1962 г. мистър Робинс живее в Сиатъл, а аз винаги с дълбок интерес следя духовната продукция на жителите на този американски град.
Хаджи Николай Колев, библиотекар