Натюрморт с кълвач

Автор: Том Робинс

Коментари: 2

Издател Алтера
Брой страници 340
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 381 грама
Размери 21x13
ISBN 9789549757699
Баркод 9789549757699
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Тази книга е нещо като любовна история, която се случва в пакет цигари "Кемъл". Тя разкрива целта на Луната, обяснява разликата между престъпници и хора извън закона, изследва конфликта между социалния активизъм и романтичния индивидуализъм, а също така очертава портрета на съвременното общество, в което се подвизават влиятелни араби, низвергнати кралски особи и бременни мажоретки. Книгата също така се занимава с въпроса за червенокосите.

Том Робинс е определян от Портланд Орегониан като "незаменим природен ресурс", от Файненшъл Таймс като "един от най-лудите и забавни романисти в света", а от Корриере дела Сера като "най-опасния писател на нашето съвремие". Южняк по рождение, Робинс живее близо до Сиатъл от 1962-ра година.

от Уди / дата: 15 сеп 2015

Преиздайте я

от Elle / дата: 28 юни 2015

Защо никога няма наличност от книгите на Том Робинс!? Не се търсят достатъчно и затова не ги преиздават ли? Или е нещо свързано с правата?
интересно ми е в какви тиражи са пуснани досега...

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Това е книга, написана с червени бои, любовни думи, красиви метафори, взривяващо чувство за хумор и много откровеност. Книга за важни екзистенциални въпроси относно смисъла на пирамидите, произхода на червенокосите и как да запазим любовта завинаги. Истински шедьовър, който ще „изкълве“ всички смислени думи в главата ви, след като го прочетете. С огромна радост „окачвам“ „Натюрморт с кълвач“ на рафта с любимите ми книги.


„- Ами, Господи, Бърнард. Какво стои върху пирамидите?
- Души. Души като теб и мен. И сега ние ще стоим върху тях. Пирамидата е дъното, а върхът сме ние. Всички ние, които сме достатъчно луди, достатъчно смели и достатъчно влюбени. Пирамидите са били строени за пиедестали, върху които душите на истински живите и истински влюбените да могат да застават и да лаят към Луната. И аз вярвам, че нашите души, твоята и моята, завинаги ще бъда заедно върху пирамидите.“ –Из „Натюрморт с кълвач“ -  Том Робинс

Любина Йорданова, Хеликон Русе

“Бърни Кълвача” е код, който в началото на 90-те хвърляше поколение българчета в транс, преди израстването, американизацията, техническия прогрес и глобалната криза да ги превърнат в живи подобия на тази уникална алегорична драма.
Сега новото й издание е факт, етично упоменат от “Алтера” като второ, с оригиналното си заглавие Натюрморт с кълвач и с онзи същия превод на Димитър Коцев - Шошо, осигуряващ години по-късно храна за мнозина блогъри в опитите им за оригиналничене.
Преди интернет тетрадки с цитати от култа “Бърни Кълвача” изпълваха оскъдния бит на постсоциализма, реципрочен на въображението му.
Което тогава искаше: да изчезне оттук, да обуе кецовете на принцеса в Америка, да обича идиотски, да закусва овесени ядки с бира, да медитира върху кутия цигари, да се лута в познанието, да строи пирамида, да е в Лунна хармония със себе си, да налага контрол.
Том Робинс пише книгата през 1980 г., когато в апогея си са Рейгън, ядреното разоръжаване и свободната любов.
Консумирайки ценностите на един сантиментален бомбаджия, (първообраз на незрялата ни представа за дисидент), припознахме кауза, която излиза наяве едва сега. Бърни Кълвача е не само игра на аутсайдера с комерсиалния свят. Той е удар насочен към егото, чувство за вътрешна цялост, което може да ни взриви, или, ако сме достатъчно пораснали – просто да ни разсмее.

Людмила Еленкова, Хеликон София - България

Любимото ми хоби е да се разхождам между рафтовете с книги на книжарница “Хеликон”. В следствие на тези разходки се “образува вятър”, който повдига по някое изкушение, което кара спестяванията ми да треперят.


Последната находка на моите браунови движения бе романът на Том Робинс – “Натюрморт с Кълвач.....(Нещо като любовна история)”.


Всъщност тази книга, която прилежно е обозначена като “Второ издание” (нещо рядко срещано в наши дни), я чакам да излезе вече повече от 10 години.


Първоначално аз не можах да я разпозная, защото уважаемия преводач Димитър Коцев – Шошо, бе сметнал лингвистично да прецизира заглавието на излязлото през 1993 г. първо издание. Така той с лека ръка оставя в дебрите библиографската история по-присъщото за Дарвин наименование “Бърни Кълвача”.


Разлика може да бъде открита и в представянето на автора. Освен че той чисто визуално (съдейки по поместените фотоси), е помъдрял и улегнал, заменил откритата мустаката и дългокоса бунтарност на 70-те и 80-те с една „смирена” визия а-ла Карлос Чакала. Освен това се забелязва и едно закономерно съобразяване с пунктуалното англо-българско транскрибиране, като изписването на авторовото име от 1993 г. претърпява изменение и от Том Робинз се реформира благозвучно в Том Робинс.


Но защо, всъщност, чаках книгата “Бърни Кълвача” да бъде преиздадена?


Тук искам да споделя, че най-добрите “женски книги” (не приемам забележката, че литературата не се дели по полов признак) са писани от мъже, тъй както и най-добрата книга за Франция е писана от германец. Идеята ми, че това е поредната “женска книга” е подкрепен и от факта, че “Натюрморт с Кълвач...” е излязла с логото на издателство “Алтера”.


Та, когато за първи път се сблъсках със странното заглавие на книгата, бях заинтригуван от изказването на моите приятелки – психоложките, засягащо странната неосведоменост, относно съществуването на книгата “Бърни Кълвача”, на тяхната софийска колежка Анна-Мария, която по това време водеше с вечно засмения Део едно жълтичко предаване за сватосване по Националната телевизия.


Тази бурна женска реакция ме накара да прочета книгата с интерес, но тук искам да кажа, че за това спомогна многократно споменаваното “крилато” заглавие.


Прочетете я и вие, аз съм я препоръчвал на всички мои сериозни читателки!


P.S. Тук искам да вметна, че от 1962 г. мистър Робинс живее в Сиатъл, а аз винаги с дълбок интерес следя духовната продукция на жителите на този американски град.

Хаджи Николай Колев, библиотекар

Том Робинс е автор на осем, провокиращи вихрено пътешествие на въображението, наситени с мъдрост и ирония, възхваляващи чудото на живота романи, които са го превърнали в култов автор за милиони млади хора в Европа, Австралия и Съединените щати.

“Глупостите не са в ресора на някое конкретно божество, защото в такъв случай щеше да им се наложи да се сражават помежду си за тази чест. Боговете търпят човешката раса единствено заради неизчерпаемия ни талант да говорим глупости. Това е единственото ни качество, което не ги отегчава до сълзи.”
Т. Робинс, Вила “Инкогнито