Третата книга на Светла Иванова, след „Забранено до 18” и „Светът в (между) краката й) ни разкрива края на историята с главна героиня ВихраСтанишева – известна художничка, попаднала или пропаднала в собствения си вихър. Книга за успеха, цената му, любовта, алкохола, жертвите, без които не може. За кариерата по „онзи начин”, изкуството, позволените и забранените неща. За нещата от живота, премеждията на една объркана хубава жена, на едно пораснало момиче. Или просто – книга за една от нас.

Защо ли съм толкова задръстен? Питам се след като прочета още една страница от книгата на Светла Иванова. Защо винаги (до сега) съм изпитвал силно подозрение към писането на жените? Защо винаги съм очаквал, започвайки книгата на някоя жена, да бъда разочарован? Разочарован може би от вечната и неотменна разлика между мъжете и жените, която ги прави трудни за превеждане едни за други? Може би съм очаквал като повечето мъже да попадна на слабости в женското писане, за да изпитам жалко мъжко превъзходство? Знае ли човек...

А не може ли причината да е следната: Всеки път подхождам с крайна скептичност към книгите писани от жени... именно защото ми се ще, ако е възможно, да бъда излъган в лошите си очаквания. Да бъда внезапно удивен и трогнат от неочаквано майсторство! Може би е така! И ето – четейки страниците на Светла, написани с прям, суров и смел език, с майсторство на сравненията, на моменти родеещо се с това на Чандлър, аз постигам своето! От дълбок и мрачен скепсис да премина към възторг и доволство. Да плесна с ръце изненадан и да кажа: Има и жени, които пишат адски добре, мамка му!

Калин Терзийски

Влюбих се във Вихра. Колкото повече остарявам, толкоз повече не се познавам. Толкоз повече фантазми ме обземат. Вихра е прекрасен обект за въображения. Тя не признава „преди”.
Преди са нещастните й любови, самоизмамите, разочарованията, превърнати в опит. И малките надежди, че могат да станат големи. Тя се задушава от тях. И така не успява да им избяга, както аз не мога да избягам от нея. Тя не е „преди”. Тя следва. Има такива жени: те са нашето продължение. Вихра, чакам те в моята библиотека. Ще те прелиствам, докато се проумея.

Димитър Шумналиев

Чарлз Буковски носи рокля, живее временно във Варна и... по естествен като дишането начин, продължава историята на една бунтовна вагина. Светла Иванова за трети пореден път успява да превърне в метафора твърдението, че у всяка красива жена се крие една некрасива история, която я прави още по-красива. Без колебание заявявам, че третата част от историята на Вихра Станишева представя един от най-живите и реални женски образи в литературата от последните 10 години. Ана Каренина избира влака, Вихра – водката, БДЖ ще се приватизира... животът си тече, но спрете за миг до фонтана,където Вихра рисува портрети срещу дребни стотинки. Ще се удивите, колко много се вписвате в пейзажа