Уау! Бърза сюжетна линия, наистина бърза! НЕ можеш да си поемеш въздух от всички събития в живота на това Джен, при условие, че са обхванати мисля 9 месеца, Не че искам да ми се обяснява всичко.
Поздравления, да типично тийн стил на писане на диалози, но пък за сметка натова линията от страна на майката те кара наистина да мислиш много. Да си дадеш равносметка, че нещата невинаги са това, което са и това, което ти се искат да бъдат.
Хареса ми, докосна ме. Поплаках си малко, но вече съм спокойна, че не съм прекалено сантиментална, следкато масово коментарите се отнасят за сълзи и плач.
Браво

