Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов

Автор: Евтим Евтимов

Коментари: 4

Издател Персей
Брой страници 160
Година на издаване 2013
Корици твърди
Език български
Тегло 205 грама
Размери 12x16
ISBN 9786191610167
Баркод 9786191610167
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 14.99 лв.

Той е един от най-големите български поети. Тя е неговата муза, вдъхновила шедьоврите му „Горчиво вино” и „Обич за обич”, но и самата е поетеса (по нейни стихове е най-известната песен на Маргарита Хранова „Устрем”).
Когато Евтим Евтимов и Петя Йорданова се срещат, и двамата са женени, но се ражда онова чувство, което ще ги накара да загърбят нормите и предразсъдъците на времето си. Тази непозволена, но голяма любов е емоционалният подтик за създаването на едни от най-великите шедьоври на българската любовна поезия. Историята на това чувство разказва настоящата книга – чрез дълбоко интимните лирически послания към любимата, които се публикуват за пръв път тук, и чрез вечнозелените шедьоври, с които вече няколко поколения българи се обясняват в любов на човека, когото обичат.
Сега, половин век след срещата им и 30 години след смъртта на Петя, за пръв излизат наяве обстоятелствата около връзката им. Подобно на баща му Милуш, който открадва майка му от родителите й, и на Евтим Евтимов му е съдено да открадне големите си любови – но не от родния им дом, а от съпрузите им.
Когато се запознават в средата на март 1964 г., Петя Йорданова е секретар на Дом на учителя, в който членуват поети като Дамян Дамянов, Георги Струмски, Андрей Германов... Десетина дни по-късно Петя се обажда по телефона на Евтим, който е секретар на читалището в Петрич. Уговарят гостуването на поетите за началото на април, по време на ученическата ваканция. На 4 април 1964 г. гостите пристигат. Евтим ги посреща, води ги на Самуилова крепост. Същата вечер под греещите звезди в небето и над окъпания в светлини Петрич разцъфва това неочаквано романтично чувство, което отприщва мощната творческа енергия, родила шедьоври.
Честите телефонни разговори, пътувания до София, срещи… разкриват тайната им, което им създава затруднения, притеснения и скандали. Връзката им е неприемлива за тогавашното общество. Евтим е викан многократно на високо партийно ниво. Петя също – в Централния съвет на профсъюзите. Но никой не може да ги спре – нито оковите на брака, нито партийните величия. И тази непозволена любов продължава три десетилетия, до смъртта на Петя...
Изданието е илюстрирано с фотографии от личния архив на поета и репродукции на картини на талантливата художничка Ралица Денчева


СТРАХ

И в песните за тебе съм го писал,
и в своите молитви си признах –
откраднах те с единствената мисъл,
че няма за какво да ме е страх.

Защо не тръгнем през света открито
през този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари,
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезнем в черквата неделна даже,
забравили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, зад нас или след нас.

И да изпием чашата горчива –
да няма страх от трънени венци.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци.


* * *

Ти сега си на морето.
Бият вълните.
и хапят брега,
защото там си с Него.
Падат скалите
и се превръщат в пяна,
защото там си с Него.
Сърцата на облаците се разбиват,
защото там си с Него
Всичко се къса.
Всичко реве.
Всичко протестира.
И боли.
И се мята.
И се разпъва.
А аз?

Евтим
11. VIII. 1967 г.

Ключови думи: Знаменити писатели за любовта, Ден на майчиния език

от Ваня Хинкова / дата: 08 юни 2016

IN MEMORIAM...

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Бъди една светкавица голяма,
която нощем пада върху мен,
душата моя да превърне в пламък
и всяка нощ да светя като ден.

Евтим Евтимов (1933 – 2016)

от Георги Паунов / дата: 07 май 2013

Великолепна книга с прекрасно оформление. Възхитен съм.

от Лилия / дата: 20 фев 2013

Прекрасна!!!!

от Руми / дата: 05 фев 2013

Истинско бижу е тази книга! Стиховете са прекрасни. Някои от тях ме трогнаха до сълзи. Евтим Евтимов е изключителен поет. А цветните репродукции са извисяващи.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел Поезия и директор на издателство Народна младеж(1966-84), заместник главен редактор на списание Пламък през 1966-75; главен редактор на вестник Литературен фронт(1984 - април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание Родолюбие(1989-91).
Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в.Пиринско дело през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с травиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра. В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура, близостта до народнопесенната стилистика, успешнитеестрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.