Монографията изследва религиозната култура в района на Бачково, Асеновград и Горни Воден през призмата на разказаната традиция с акцент върху една специфична и слао проучена до момента наративна форма - разказите за чудеса. През периоа 1996-1999 г. авторката документира на терен обширен корпус от текстове, които според своето разпространение и функции могат да се разделят на две групи - локални и лични. Локалните разкази за чудеса са представени и анализирани според сакравните топоси, към които се отнасят: Бачковския манастир "Успение Богородично" и църквите "Света Богородица Благовещение Рибната" в Асеновград и "Света Богородица Успение Златната ябълка" в Горни Воден. Текстовете се съпоставят със специфичните местни празници и свързаните с тях ритуални практики и вярвания. Личните разкази за чудеса са класифицирани в няколко тематични групи /разкази за изцеления, знамения, сънища и видения/, като се откроява връзката им с културната традиция и фолклора, анализират се присъстващите в тях образи и символи, очертават се психологическите и социалните им аспекти. На тази основа се обсъждат по-общите проблеми за чудото като религиозен и културен феномен, за взаимодействието между християнство и фолклор, за параметрите на разказването като индивидуална експресия и културна практика. Достойнство на изданието е и приложението с уникален по мащабите си свод от локални и лични разкази, какъвто се публикува за първи път у нас.